Направо към съдържанието

Ото-мангейски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ото-мангуески езици)
Географско разпространение.

Ото-Мангейските езици (също отомангейски или отомангеански) е голямо езиково семейство, състоящо се от няколко езикови групи от местни индиански езици. Всички говорими днес отомангейски езици произлизат от земи в територията на днешно Мексико. Някои езикови разклонения от районите на Никарагуа и Коста Рика вече не се говорят.

Прото-отомангейските езици се проследяват до около 2000 пр.н.е.[1] Това означава, че близо 4000 години много от жителите на Мезоамерика говорят един или друг отомангейски език. Някои противоречиви източници използващи методите на глотохронология датират отцепването на Прото-отомангейското семейство около 4400 пр.н.е.[2]

За прародина на отомангейските езици се смята долината Теуакан (на испански: Tehuacán; да не се бърка с Теотиуакан) поради следите на една от най-ранните култури в Мезоамерика. Макар днес да се хвърля известна сянка на съмнение по въпроса дали това е най-сигурната прародина на тези езици, има утвърдено съгласие, че културата на Теуакан обитавала тази долина между 5000 пр.н.е и 2300 пр.н.е. със сигурност е говорила отомангейски език. [3]

Ото-мангейското езиково семейство е най-разнообразното и географски разпръснатото в Мезоамерика. Най-голямото множество от хора говорещи отомангейски езици се намира на територията на Оахака, където се срещат най-големите две разклонения – сапотекски и мищекси езици. Те се използват от близо 1,5 милиона жители.

В централно Мексико, особено в щатите Мексико, Идалго и Керетаро, най-често говоримите местни индиански езици принадлежат на Ото-памейската (Oto-Pamean) група: отоми и близкия до него масауа с повече от общо 500 000 говорещи.

Някои от отомангейските езици са на залязване поради липса на млади говорещи. От изчезване са застрашени ичкатекският и матлацинка като всеки един от тези два езика наброява по-малко от 250 говорещи, повечето възрастни. Други езици особено от мангейската група, които са били използвани извън Мексико, днес или са изчезнали, или са на изчезване. Такива са чиапанекския език, който е обявен за мъртъв и субтиаба – език, който от доста време не се говори, а е най-сходен до езика ме'фаа (тлапанек); тези езици са познати на лингвистите от описания на експедиции в началото на 20 век.

Сравнение със съседни езици

[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешното разнообразие на семейството е подобно на това на индоевропейските езици. В съжителство с други мезоамерикански семейства те са развили сродни конструкции, поради което може да се говори за езиков съюз (на немски шпрахбунд) наречен Мезоамерикански езиков ареал.

Отомангейските езици се отличават от другите езици в Мезоамерика по няколко причини: това е единственото езиково семейство в Северна Америка, където всички отделни представители са тонални езици – езици, които използват тонална инфлекция за изразяване на определена граматическа конструкция[4]. Тонът обособява не само разлика между иначе хомоложни корени, но и между различни части на изречението. В някои от езиците само ударените срички имат тонални обертонове.

В езиците като чатино, където всички думи са с крайно ударение, само последната сричка има мелодична модулация. В езика тлапанек ударението се определя от мелодичния контур на думата. Почти всички езици имат фузиформени промени при контакт на различни думи и срички.

Съществуват така наречените тонални правила „санди“, които се срещат в много от отомангейските езици. Тоналните правила санди означават, че тоновете се променят в зависимост от фразеологичния контекст.

Диапазонът на тоналността в отомангейските езици е доста широк – при някои се наблюдават до 10 степенни височини, докато при други само две.

1.
Тоналната скала на сапотексия език: повишаващи, понижаващи, високи и ниски тонове. Два основни варианта на тоновите нюанси с четири (Тешмелукан) и с три основни тона (Чатино).
Тоналната скала на сапотексия език: повишаващи, понижаващи, високи и ниски тонове. Два основни варианта на тоновите нюанси с четири (Тешмелукан) и с три основни тона (Чатино).
2.
Езиковата тонална система на Чинантекския език.
Езиковата тонална система на Чинантекския език.
3.
Тоналната ситема на езика Тлапанек.
Тоналната ситема на езика Тлапанек.
4.
Двутоновата система е характерна за Памейския, Мескиталският Отоми, Истмийският Сапотека и Матласинка.
Двутоновата система е характерна за Памейския, Мескиталският Отоми, Истмийският Сапотека и Матласинка.
5.
Езикът Трике
Езикът Трике

Също така те се отличават с аналитична структура развита повече от останалите мезоамерикански езици.

Друга особеност е конструкцията на изречението по модела сказуемо, подлог, допълнение.

Езикова диаграма на групата

[редактиране | редактиране на кода]
Отомангейски
Западен ОМ
Отопамейски езици


Отоми



Матлацинка



Чичимека



Памейски




Чинантек



Тлапанек-манге

Тлапанекски



Мангейски




Източен ОМ


Поплокан



Сапотекски



-? -

Амусго



Миштекски





Няколко от езиците имат характерни подсвирквания, които предават информацията на голямо разстояние без да се използват думи, а чрез изсвирване на тоналните комбинации на думите или фразата. Измежду тях – чинантек, масатек и сапотека.

  1. Kaufman & Justeson 2009:227
  2. Campbell (1997, p.159)
  3. Campbell (1997, p.159)
  4. Suárez, Jorge A. (1983). The Mesoamerican Indian Languages. Cambridge Language Surveys. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-22834-4.