Отношения между Киргизстан и Русия

През 1936 г. Киргизстан получава статут на съюзна република – Киргизка съветска социалистическа република. След разпадането на СССР през декември 1991 г. продължават да се развиват близките отношения между бившите съюзни съветски републики Русия и Киргизстан.

История

Вследствие на финансовата криза, която разтърсва региона през 1998 г., има прекъсване на икономическия растеж в Киргизстан. Икономическата криза довежда до сложни ситуации, а атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ позволяват на 2-те страни-съперници – Русия и САЩ, да получат разрешение да установят военни бази на територията на Киргизстан.

Русия открива няколко бази – авиобаза Кант, център за оръжейни тестове за борба с подводници (разположен в Каракол, на брега на езерото Исък Кул), реактивира радарна станция в района на Чу и поддържа военен гарнизон от 700 руски войници.

Революцията на лалетата

Русия оказва силно влияние върху политическия живот в Киргизстан през този период. След Революцията на лалетата от 2005 г., при която е свален президентът Аскар Акаев и е избран Курманбек Бакиев, отношенията между страните търпят възходи и падения.

Зависимост

Във външнополитически план, както и във вътрешен Киргизстан е силно зависим от Русия, поради липсата на собствен добре подготвен елит и икономически причини. Русия е най-стабилният и стратегически партньор на Киргизстан и следи с постоянен интерес развитието на ситуациите там. Русия има пряка политическа намеса там, и дори влияе силно при президентските избори в страната. Отношенията между двете страни са в духа на Декларацията за вечно приятелство, съюз и партньорство.

Партньорство

Русия е стратегически партньор на Киргизстан във всички сектори. Русия допринася за усвояването на 25% от износа на продукция на Киргизстан, както и спомага за създаването на хиляди работни места за нейното население, като в периода 2006 – 2012 г., търговските отношения между страните са се умножили петорно надвишавайки паричен поток от 1,4 милиарда долара. Русия е основен търговски партньор на Киргизстан.

Стратегически обекти и интегриране

Русия разполага с военни бази, авиобаза, център за оръжейни тестове, радарна станция, изградени централи за производство на материали и енергия на територията на Киргизстан, и я подпомага в процеса на интеграция. Интеграцията на икономическата структура към тази на Русия е добре приета от Бишкек. Киргизстан е първият кандидат в Евроазиатския икоомически съюз (ЕИО), създаден от Русия, Казахстан и Беларус.

Сътрудничество

Киргизстан е член в ОНД, като много силна позиция в Общност на независимите държави заема именно Русия. Това е регионална международна организация имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните от състава на разпадналия се СССР.

Ключов елемент на киргизко-руските отношения е военното сътрудничество. Необходимостта от споразумения за укрепване на доверието във военната област и взаимно съкращаване на военните сили в граничните райони е довело до създаването на организация за тясно военно сътрудничество – ШОС. Сътрудничеството им в тази област съществува отдавна и се развива бързо и устойчиво. Настоящият президент на Киргизстан – Алмазбек Атамбаев, настоява за още по-голяма военна стабилност между двете страни и предлага създаването на „обединена руска база“, и заявява публично, че САЩ (основният опонент на Русия в международните отношения), трябва да напусне военновъздушната си база в Киргизстан след изтичането на договора за ползване през 2014 г.

Общи организации на членство

Общност на независимите държави (ОНД)
Зона за свободна търговия (ЗСТ)
Евразийска икономическа общност (ЕАИО)
Организация на Централноазиатското сътрудничество (ЦАС)
Организация на Договора за колективна сигурност
Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС)

Източници

Heavy fighting in South Ossetia [archive] ((en)).
↑ a, b, c, d, e, f et g List of Russian military bases abroad ((en)).
Kirghizstan. Fermeture d'une base américaine [archive] Radio-Canada, le 04/02/2009 ((fr)).
↑ „Kyrgyzstan: Is Putin punishing Bakiyev ?“, EurasiaNet Eurasia Insight, The Jamestown Foundation, ((en)). Посетен на 10 януари 2013 г.
↑ Who Is Roza Otunbaeva? [archive] sur www.rferl.org ((en)). Посетен на 10 януари 2013 г.
↑ Roundtable Discussion with Roza Otunbayeva [archive] sur www.carnegie.ru ((en)). Посетен на 10 януари 2013 г.

Вижте също

Външни препратки

fr.rian.ru ((fr)). Посетен на 10 януари 2013 г.
www.dnevnik.bg. Посетен на 10 януари 2013 г.