Направо към съдържанието

Организация на Договора за колективна сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организация на Договора за колективна сигурност
Организация Договора о коллективной безопасности
Информация
Типвоенен съюз
Основана15 май 1992 г.
СедалищеМосква, Русия
Езицируски
РъководителСтанислав Зась
Членове6 страни
Сайтodkb-csto.org
Организация на Договора за колективна сигурност в Общомедия

Организацията на договора за колективна сигурност е военен съюз в рамките на ОНД.

На 15 май 1992 г. в Ташкент Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписват Договор за колективна безопасност (ДКБ).

Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993 г., Грузия – на 9 септември 1993 г., Беларус – на 31 декември 1993 г..

Договорът влиза в сила на 20 април 1994 г. Първоначално Договорът е предвиден за 5 години, като се допуска продължаване. На 2 април 1999 г. президентите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действие на договора в следващия петгодишен период, но Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, а още през същата година Узбекистан се присъединява към ГУАМ (Организация за демокрация и икономическо развитие).

На московската сесия на ДКБ на 14 май 2002 г. е взето решение за преобразуването на ДКБ в пълноценна международна организация – Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). На 7 октомври 2002 г. в Кишинев са подписани Устав и Съглашение за правовия статус на ОДКБ, които са ратифицирани в седемте държави членки на ОДКБ и влизат в сила на 18 септември 2003 г.

На 16 август 2006 г. в Сочи е подписано решение за пълноправно присъединяване (възстановяване на членството) на Узбекистан в ОДКБ. По-късно, на 19 декември 2012 г., Узбекистан отново официално напуска ОДКС.

През 2013 г. Сърбия и Афганистан получават статут на наблюдател в парламентарната асамблея на ОДКС.

От края на 2014 г. се водят преговори с Иран да получи статут на наблюдател през 2015 г.

През 2024г. Армения замразява членството си в ОДКБ с мотив, че организацията не ѝ е помогнала във войната с Азербайджан за Нагорни Карабах през 2020 година.

Перспективи за развитие на ОДКС

[редактиране | редактиране на кода]

Русия в последно време възлага големи надежди на тази организация, разчитайки с нейна помощ да укрепи своите стратегически позиции в Централна Азия. Русия счита този регион за зона на своите стратегически интереси.

В същото време, на територията на Киргизия е разположена военновъздушната база на САЩ Манас, а Киргизия не възнамерява да я закрие скоро. Таджикистан в началото на 2006 дава съгласие за съществено увеличаване числения състав на разположената на негова територия френска военна групировка, действаща в състава на коалиционните сили в Афганистан.

За усилване позициите на ОДКС, Русия предлага да се проведе реформиране на Колективните сили за оперативно реагиране на Централноазиатския регион. Тези сили се състоят от десет батальона: по три от Русия и Таджикистан, по два – от Казахстан и Киргизия. Общата численост на личния състав на колективните сили е около 4 хил. души. Авиационният корпус (10 самолета и 14 вертолета) е разположен в руската авиобаза Кант в Киргизия.

Във връзка със завръщането на Узбекистан в ОДКС се отбелязва, че още в 2005 г. узбекските власти са предложили проект за създаване на международни „антиреволюционни“ наказателни сили в постсъветското пространство в рамките на ОДКС. Готвейки се за присъединяването към тази организация, Узбекистан подготвя пакет предложения по нейното усовършенстване, включващ създаване в нейните рамки на разузнавателна и контраразузнавателна структура, а също и разработка на механизми, които биха позволили на ОДКБ да гарантира на държавите от Централна Азия вътрешна безопасност. През 2012 г. Узбекистан за втори път напуска организацията поради разлика във възгледите с другите членки на организацията.

Според председател на Парламентарната асамблея на Съюза на Русия и Беларус С. Наришкин, Иран може да стане наблюдател в ПА на ОДКС :

Иран мог бы стать наблюдателем в Парламентской ассамблее ОДКБ

Сергей Наришкин

Държава Членство Година на присъединяване
 Армения пълно членство 1994
 Беларус пълно членство 1994
 Казахстан пълно членство 1994
 Киргизстан пълно членство 1994
 Русия пълно членство 1994
 Таджикистан пълно членство 1994
 Афганистан асоциирано членство 2013
 Сърбия асоциирано членство 2013

Висш орган на Организацията е Съветът по колективна сигурност (СКС). В състава на Съвета влизат главите на страните-членки. Съветът разглежда принципиалните въпроси по дейността на Организацията и приема решения, насочени към реализация на нейните цели и задачи, а също обезпечава координацията и съвместната дейност на страните-членки за реализация на тези цели.

Съвет на министрите на външните работи (СМИД) – консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието между страните-членки в областта на външната политика.

Съветът на министрите на отбраната (СМО) е консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието на страните членки в областта на военната политика, военното строителство и военно-техническото сътрудничество.

Комитетът на секретарите на съветите по сигурност (КССС) е консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието на страните-членки в областта на обезпечаването на тяхната национална безопасност.

Генералният секретар на Организацията е най-висшето административно длъжностно лице на Организация и осъществява ръководството на Секретариата на Организацията. Назначава се с решение на Съвета по колективна сигурност и е подотчетен на Съвета. Към 2020 г. генерален секретар е ген. Станислав Зас (Станислав Зась).

Секретариатът на Организацията е постояннодействащ работен орган на Организацията за осъществяване на организационно, информационно, аналитично и консултативно обезпечаване дейността на органите на Организацията.

Обединеният щаб на ОДКС е постояннодействащ работен орган на Организацията, който заедно с министерствата на отбраната на страните-членки формира, обучава, ръководи, координира и изпраща Колективните сили за бързо реагиране (КСБР) в случай на нужда.

  • Организация Договора о коллективной безопасности (истоки, становление, перспективы), Николаенко В. Д., 2004 ISBN 5-94935-031-6