Открити фламандски либерали и демократи
- Партия за свобода и прогрес пренасочва насам. За по-малката валонска партия вижте Партия за свобода и прогрес (немскоезична Белгия).
Открити фламандски либерали и демократи Open Vlaamse Liberalen en Democraten | |
Ръководител(и) | Егберт Лахарт |
---|---|
Основана | 1846 г. |
Седалище | Брюксел, Белгия |
Членове | 63 239 души (2014) |
Член на | Либерален интернационал Алианс на либералите и демократите за Европа |
Идеология | Либерализъм |
Полит. позиция | десен център |
Група в ЕП | Алианс на либералите и демократите за Европа |
Камара на представителите | 14 / 150
|
Сенат | 6 / 71
|
Фламандски парламент | 22 / 124
|
Брюкселски парламент | 4 / 89
|
Европейски парламент | 3 / 21
|
Сайт | vld.be |
Открити фламандски либерали и демократи в Общомедия |
Открити фламандски либерали и демократи (на нидерландски: Open Vlaamse Liberalen en Democraten, VLD) е белгийска либерална партия, активна главно сред фламандската общност. Членува в Европейската либералдемократическа и реформистка партия и в Либералния интернационал. От 2004 година председател на партията е Барт Сомерс.
История
[редактиране | редактиране на кода]Фламандски либерали и демократи води началото си от Либералната партия, първата политическа партия в Белгия, основана през 1846 година. През 1972 година се обособява на езиков принцип от общобелгийската Партия за свобода и прогрес. През 1992 година партията е основно реформирана под ръководството на Ги Верхофстад, като приема сегашното си име и в нея се включват и някои политици от Народния съюз и Християнската народна партия.
През 1999 година Фламандски либерали и демократи постига успех на федералните избори и Ги Верхофстад съставя коалиционно правителство. Изборите през 2003 година също са успешни и той остава премиер с някои промени в управляващата коалиция. На следващата година Фламандски либерали и демократи претърпява поражение на изборите във Фландрия, като остава на трето място, но се включва в образуваното коалиционно правителство. През 2007 година партията изостава след Християндемократчески и фламандски и през 2008 година Ги Верхофстад отстъпва премиерския пост на Ив Льотерм, но Фламандски либерали и демократи става част от новата управляваща коалиция.
Идеология
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 90-те години партията допълва традиционните си либерални възгледи по обществени въпроси, като абортите, евтаназията и хомосексуалността, с икономически неолиберализъм. През следващите години тя постепенно отстъпва от тези позиции, донякъде под влиянието на политолога Дирк Верхофстад, брат на лидера на партията. Така през 2006 година председателят на партията Барт Сомерс заявява, че „една либерална партия може да бъде само прогресивна и социална“.[1]
Доближаването на възгледите на Фламандски либерали и демократи към тези на социалистическите партньори в коалиционното правителство на Ги Верхофстад е подложено на тежка критика от влиятелни членове на партията, като Жан-Мари Дедекер и Баудевейн Баукарт. Тяхната група се отделя от партията и се явява самостоятелно на избори под името Листа „Дедекер“. Политиката на Верхофстад на „белгийски компромис“, даваща значително влияние на френскоезичните партии в правителството, предизвиква недоволството и на националистически ориентираните привърженици на партията.
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]- Партия за свобода и прогрес
- Вили Де Клерк 1972 – 1973
- Франс Гротянс 1973 – 1977
- Вили Де Клерк 1977 – 1982
- Ги Верхофстад 1982 – 1985
- Анеми Нейтс 1985 – 1989
- Ги Верхофстад 1989 – 1992
- Фламандски либерали и демократи
- Ги Верхофстад 1992 – 1995
- Херман Де Кро 1995 – 1997
- Ги Верхофстад 1997 – 1999
- Карел Де Гюхт 1999 – 2004
- Дирк Стеркс 2004
- Барт Сомерс 2004 – 2009
- Ги Верхофстад 2009
- Александер Де Кро 2009 – 2012
- Винсент Ван Кикенборне 2012
- Гвендолейн Рьотен 2012 – 2020
- Егберт Лахарт 2020 – ...
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Somers wil revolutie binnen de VLD // Belga, 2006-11-04.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine.