Направо към съдържанието

Основите на геополитиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Основите на геополитиката
Основы геополитики (геополитическое будущее России) / Osnovy geopolitiki: Geopoliticheskoe budushchee Rossii
АвторАлександър Дугин
Първо издание1997 г.
Оригинален езикруски език

„Основите на геополитиката: Геополитическото бъдеще на Русия“ (на руски: Основы геополитики: Геополитическое будущее России) е геополитическа книга от Александър Дугин. Публикуването ѝ през 1997 г. е добре прието в Русия; има значително влияние в руския военен, полицейски и външнополитически елит [1] [2] и е използвана като учебник в Академията на Генералния щаб на руските военни. [1] [3] Впоследствие могъщи руски политически фигури проявяват интерес към Дугин, [4] руски политически анализатор, който поддържа ултранационалистическа и неофашистка идеология, основана на неговата идея за неоевразийството, [5] който развива близки отношения с Руската академия на Генерален щаб. [6]

Дугин кредитира генерал Николай Клокотов от Академията на Генералния щаб като съавтор и негов основен вдъхновител[7], въпреки че Клокотов отрича това.[8] Генерал-полковник Леонид Ивашов, ръководител на международния отдел на руското министерство на отбраната, помага за изготвянето на книгата.[9]

В книгата се твърди, че Украйна трябва да бъде анексирана от Руската федерация, тъй като се твърди, че „Украйна като държава няма геополитическо значение, особен културен внос или универсално значение, географска уникалност, етническа изключителност, нейните определени териториални амбиции представляват голяма опасност за Евразия и без решавайки проблема „украински въпрос“, да се говори за континентална политика като цяло е безсмислено. В параграфа „Геополитическо разлагане на Украйна“ Дугин пише, че „не може да бъде позволено на Украйна да остане независима, ако не е санитарна граница, което също би било неприемливо“.[10]

Приложение

[редактиране | редактиране на кода]

Клокотов заявява, че в бъдеще книгата ще „послужи като мощна идеологическа основа за подготовка на ново военно командване“.[11] Дугин твърди, че книгата е приета като учебник в много руски образователни институции. [12] Бившият председател на руската държавна дума Генадий Селезньов, на когото Дугин е бил съветник по геополитика,[13] „призовава геополитическата доктрина на Дугин да стане задължителна част от училищната програма“.[11]

Книгата може да е оказала влияние във външната политика на Владимир Путин, която в крайна сметка довежда до руската инвазия в Украйна през 2022 г.[14]

Съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

В „Основи на геополитиката “ Дугин призовава САЩ и атлантизмът да спрат влиянието си в Евразия, а Русия да възстанови влиянието си чрез анексии и съюзи.[15]

В книгата се декларира, че „битката за световното управление на руснаците“ не е приключила и Русия остава „сцена на нова антибуржоазна, антиамериканска революция “. Евразийската империя ще бъде изградена на „основния принцип на общия враг: отхвърлянето на атлантизма, стратегическия контрол на САЩ и отказът да позволим на либералните ценности да доминират над нас“.[16][17]

Военните операции играят сравнително малка роля. Учебникът се застъпва за сложна програма за подривна дейност, дестабилизация и дезинформация, ръководена от руските специални служби. [18] Операциите трябва да бъдат подпомогнати от твърдо и упорито използване на руския газ, петрол и природни ресурси за тормоз и натиск върху други страни. [19]

В книгата се казва, че „максималната задача [на бъдещето] е „ финландизацията “ на цяла Европа“. [20]

В Европа:

  • На Германия трябва да бъде предложено де факто политическо господство над повечето протестантски и католически държави, разположени в Централна и Източна Европа. Калининградска област може да бъде върната на Германия. В книгата е използван терминът „ос Москва-Берлин“. [21]
  • Франция трябва да бъде насърчена да сформира блок с Германия, тъй като и двете имат „твърда антиатлантическа традиция“. [21]
  • Обединеното кралство, просто описано като „екстратериториална плаваща база на САЩ“, трябва да бъде откъснато от Европа. [21]
  • Финландия трябва да бъде погълната от Русия. Южна Финландия ще бъде комбинирана с Република Карелия, а Северна Финландия ще бъде „дарена на Мурманска област“.[21]
  • Естония трябва да бъде предоставена в сферата на влияние на Германия.[21]
  • Латвия и Литва трябва да получат „специален статут“ в евразийско-руската сфера, въпреки че по-късно той пише, че те трябва да бъдат интегрирани в Русия.[21]
  • Беларус и Молдова ще станат част от Русия.[21]
  • Полша трябва да получи „специален статут“ в евразийската сфера.[21]
  • Румъния, Северна Македония, Сърбия, „ Сръбска Босна“ и Гърция – „ православен колективистичен Изток“ – ще се обединят с „ Москва Третия Рим “ и ще отхвърлят „рационално-индивидуалистичния Запад“. [21]
  • Украйна трябва да бъде анексирана от Русия, защото „Украйна като държава няма геополитическо значение, няма особен културен внос или универсално значение, няма географска уникалност, няма етническа изключителност, нейните определени териториални амбиции представляват огромна опасност за цяла Евразия и без разрешаване на Украинския проблем, като цяло е безсмислено да се говори за континентална политика". Не трябва да се позволява на Украйна да остане независима, освен ако не е санитарен кордон, което би било недопустимо.[21]

В Близкия изток и Централна Азия:

  • Книгата подчертава „континенталния руско-ислямски съюз“, който лежи „в основата на антиатлантическата стратегия“. Съюзът се основава на „традиционния характер на руската и ислямската цивилизация“.
  • Иран е ключов съюзник. В книгата е използван терминът „ос Москва-Техеран“.[22]
  • Армения има специална роля: тя ще служи като „стратегическа база“ и е необходимо да се създаде "[дъщерната] ос Москва-Ереван-Техеран". Арменците "са арийски народ ... [като] иранците и кюрдите". [22]
  • Азербайджан може да бъде „разделен“ или даден на Иран.[22]
  • Грузия трябва да бъде разчленена. Абхазия и „Обединена Осетия“ (която включва и Южна Осетия в Грузия) ще бъдат включени в Русия. Независимата политика на Грузия е неприемлива.[22]
  • Русия трябва да създаде „геополитически шокове“ в Турция. Това може да се постигне чрез наемане на кюрди, арменци и други малцинства.[22]
  • Книгата разглежда Кавказ като руска територия, включително „източните и северните брегове на Каспийско море (териториите на Казахстан и Туркменистан)“ и Централна Азия (споменавайки Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан).[22]

В Източна и Югоизточна Азия:

  • Китай, който представлява опасност за Русия, „трябва, до максималната възможна степен, да бъде дестабилизиран“. Дугин предлага Русия да започне, като вземе Тибет – Синцзян – Вътрешна Монголия – Манджурия като предпазен пояс. [23] Русия трябва да предложи на Китай помощ „в южна посока – Индокитай (с изключение на Виетнам), Филипините, Индонезия, Австралия“ като геополитическа компенсация. [24]
  • Русия трябва да манипулира японската политика, като предлага Курилските острови на Япония и провокира антиамериканизъм. [24]
  • Монголия трябва да бъде погълната от Евразия-Русия.[24]

В книгата се подчертава, че Русия трябва да разпространява антиамериканизъм навсякъде: „главната „изкупителна жертва“ ще бъдат именно САЩ“

В САЩ:

Русия трябва да използва своите специални служби в границите на Съединените щати, за да подклажда нестабилността и сепаратизма, например, да провокира „афро-американски расисти“. Русия трябва да „внесе геополитически безпорядък във вътрешноамериканската дейност, насърчавайки всички видове сепаратизъм и етнически, социални и расови конфликти, активно подкрепяйки всички дисидентски движения – екстремистки, расистки и сектантски групи, като по този начин дестабилизира вътрешнополитическите процеси в САЩ. Има смисъл едновременно да подкрепят изолационистките тенденции в американската политика". [25]

Евразийският проект може да бъде разширен до Южна и Централна Америка. [26]

Приемане и въздействие

[редактиране | редактиране на кода]

Старшият сътрудник на Hoover Institution Джон Б. Дънлоп заявява, че „въздействието на този замислен „евразийски“ учебник върху ключовите руски елити свидетелства за тревожния възход на неофашистките идеи и настроения през късния Елцин и периода на Путин“. [27]

Историкът Тимъти Д. Снайдер пише в The New York Review of Books, че Основите на геополитиката са повлияни от работата на Карл Шмит, привърженик на консервативния международен ред, чиято работа е повлияла на нацистите. Той също така отбеляза ключовата роля на Дугин в разпространението на идеологиите на евразийството и националболшевизма.[28]

Книгата е описана от Foreign Policy като „една от най-любопитните, впечатляващи и ужасяващи книги, излизащи от Русия през цялата постсъветска ера“ и „по-трезва от предишните книги на Дугин, по-добре аргументирана и лишена от окултизъм препратки, нумерология, традиционализъм и друга ексцентрична метафизика“.[29] През 2022 г. Foreign Policy също отбеляза, че „Неотдавнашната инвазия в Украйна е продължение на насърчавана от Дугин стратегия за отслабване на международния либерален ред“.[30]

Според Антон Шеховцов корицата на книгата съдържа изображение на звезда на хаоса, символ, който представлява магията на хаоса в съвременните окултни движения, и използването на символа е в съответствие с общия интерес на Дугин към окулта и окултната символика. След публикуването на книгата Дугин използва символа и като лого на своята партия Евразия.[31]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Dunlop, John B. Russia's New—and Frightening—"Ism" // Hoover Institution. Посетен на 12 October 2017.
  2. ↑ Burbank, Jane. The Grand Theory Driving Putin to War // The New York Times. New York City, 22 March 2022. Посетен на 23 March 2022. After unsuccessful interventions in post-Soviet party politics, Mr. Dugin focused on developing his influence where it counted – with the military and policymakers. With the publication in 1997 of his 600-page textbook, loftily titled „The Foundations of Geopolitics: The Geopolitical Future of Russia,“ Eurasianism moved to the center of strategists’ political imagination. In Mr. Dugin’s adjustment of Eurasianism to present conditions, Russia had a new opponent – no longer just Europe, but the whole of the ‘Atlantic’ world led by the United States.
  3. ↑ The Unlikely Origins of Russia's Manifest Destiny // Foreign Policy. Посетен на 2017-10-23.
  4. ↑ Liverant, Yigal. The Prophet of the New Russian Empire // Azure (35). Jerusalem, Shalem Center, Winter 2009.
  5. ↑ Shekhovtsov, Anton и др. Is Aleksandr Dugin a Traditionalist? „Neo-Eurasianism“ and Perennial Philosophy // The Russian Review 68. Wiley, October 2009. с. 662 – 678.
  6. ↑ Lavelle, Peter. Uncovering Russia (excerpt: A civil society without civility). Norasco Publishing Ltd., 2003. ISBN 0972970800. с. 379 – 380.
  7. ↑ Firth, Charles. 1990s Manifesto outlining Russia's plans is starting to come true // news.com.au. March 4, 2017. Посетен на 12 October 2017.
  8. ↑ The Unlikely Origins of Russia's Manifest Destiny // Foreign Policy. Посетен на 2017-10-23.
  9. ↑ Mankoff, Jeffrey. Russian Foreign Policy: The Return of Great Power Politics. Rowman & Littlefield, October 17, 2011. ISBN 9781442208261. с. 69 – 70.
  10. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  11. ↑ а б Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  12. ↑ Dunlop, John B. Russia's New—and Frightening—"Ism" // Hoover Institution. Посетен на 12 October 2017.
  13. ↑ Toal, Gerard. Near Abroad: Putin, the West and the Contest Over Ukraine and the Caucasus. Oxford University Press, 2017. ISBN 9780190253301. с. 78.
  14. ↑ Farmer, Brit McCandless. Aleksandr Dugin: The far-right theorist behind Putin's plan // 60 Minutes. April 12, 2022. Посетен на April 12, 2022.
  15. ↑ The Unlikely Origins of Russia's Manifest Destiny // Foreign Policy. Посетен на 2017-10-23.
  16. ↑ Burbank, Jane. The Grand Theory Driving Putin to War // The New York Times. New York City, 22 March 2022. Посетен на 23 March 2022. After unsuccessful interventions in post-Soviet party politics, Mr. Dugin focused on developing his influence where it counted – with the military and policymakers. With the publication in 1997 of his 600-page textbook, loftily titled „The Foundations of Geopolitics: The Geopolitical Future of Russia,“ Eurasianism moved to the center of strategists’ political imagination. In Mr. Dugin’s adjustment of Eurasianism to present conditions, Russia had a new opponent – no longer just Europe, but the whole of the ‘Atlantic’ world led by the United States.
  17. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  18. ↑ Von Drehle, David. The man known as ‘Putin’s brain’ envisions the splitting of Europe – and the fall of China // The Washington Post. Washington D.C., 22 March 2022. Посетен на 22 March 2022. In his magnum opus, ‘The Foundations of Geopolitics: The Geopolitical Future of Russia,’ published in 1997, Dugin mapped out the game plan in detail. Russian agents should foment racial, religious and sectional divisions within the United States while promoting the United States’ isolationist factions. In Great Britain, the psy-ops effort should focus on exacerbating historic rifts with Continental Europe and separatist movements in Scotland, Wales and Ireland.
  19. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  20. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  22. ↑ а б в г д е Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  23. ↑ Dunlop, John B. Russia's New—and Frightening—"Ism" // Hoover Institution. Посетен на 12 October 2017.
  24. ↑ а б в Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  25. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  26. ↑ Dunlop, John. Aleksandr Dugin's Foundations of Geopolitics // Demokratizatsiya: The Journal of Post-Soviet Democratization 12 (1). Institute for European, Russian and Eurasian Studies (George Washington University), January 31, 2004. OCLC 222569720. с. 41. Архивиран от оригинала на 7 June 2016.
  27. ↑ Dunlop, John B. Russia's New—and Frightening—"Ism" // Hoover Institution. Посетен на 12 October 2017.
  28. ↑ Snyder, Timothy. Fascism, Russia, and Ukraine // The New York Review of Books. 20 March 2014. Архивиран от оригинала на 2016-01-27.
  29. ↑ The Unlikely Origins of Russia's Manifest Destiny // Foreign Policy. Посетен на 2017-10-23.
  30. ↑ Young, Benjamin. Putin Has a Grimly Absolute Vision of the ‘Russian World’ // Foreign Policy. March 6, 2022. Посетен на 11 March 2022.
  31. ↑ Shekhovtsov, Anton. The Palingenetic Thrust of Russian Neo‐Eurasianism: Ideas of Rebirth in Aleksandr Dugin’s Worldview // Totalitarian Movements and Political Religions 9 (4). 2008-12-01. DOI:10.1080/14690760802436142. с. 491 – 506. Occult symbolism plays another important role in Dugin's ideological imagery. The eight-arrow star that became an official symbol of Dugin's organisation had first appeared on the cover of Osnovy geopolitiki, posited in the centre of the outline map of Eurasia. Misleadingly identified by Ingram as a swastika, this symbol is a modified 'Star of Chaos' and can be presumed to refer to 'Chaos Magick', an occult doctrine based on the writings of Crowley, Austin Osman Spare and Peter Carroll.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Основите_на_геополитиката&oldid=11529948“.