Осиково (област Смолян)
 | Преди редактиране или допълване на статията или раздела моля, обсъдете подобряването на съдържанието на съответната дискусионна страница. |
Тази статия е за село Осиково, област Смолян. За други села с това име вижте Осиково.
| Осиково | |
 Изглед към село Осиково от пътя за Тъмръш | |
  Осиково  Осиково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 215 души[1] (15 март 2024 г.) 4,99 души/km² |
| Землище | 43,107 km² |
| Надм. височина | 1194 m |
| Пощ. код | 4819 |
| Тел. код | 030472 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 54198 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП – Обединена левица, ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Осиково Велин Палигоров (ГЕРБ) |
| Осиково в Общомедия | |
Осиково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.
Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Осиково се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 401 души, през 1946 – 446 души, а през 1965 – 503 души.[4]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В османски списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1636 година се посочва, че броят на немюсюлманските домакинства в Осиково е 25.[5] В друг документ от 28 февруари 1651 година се посочва, че в село Осиково с друго име Дереджик броят на немюсюлманските семейства е 10 + 2 нови.[6] Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Осиково се състои изцяло от българи.[7]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Осиково (Osikovo).[8]
В селото съществува и общност на Българска Божия църква.[9]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство Осиково;
- Основно училище „Димитър Благоев“;
- Народно читалище „Съединение“;
- Мюсюлманско джамийско настоятелство;
- Християнско църковно настоятелство;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Село Осиково – страница в сайта на град Девин Архив на оригинала от 2010-01-15 в Wayback Machine.
- Официален сайт на село Осиково, област Смолян
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Тъмръш“ – Ангел Вълчев, 1972 г.;
- „Сага за древните българи“ – Петър Добрев, 2005 г.;
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Osikovo Ridge. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 23.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 218.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ От Осиково се молят на Исус Христос за разрешително за цех // smolyanpress.net. Посетен на 6 април 2021.
| ||||||||