Направо към съдържанието

Лясково (област Смолян)

Тази статия е за село Лясково в област Смолян. За други села с това име вижте Лясково.

Лясково
Изглед към Лясково от местността „Бърце“
Изглед към Лясково от местността „Бърце“
България
41.7849° с. ш. 24.4949° и. д.
Лясково
Област Смолян
41.7849° с. ш. 24.4949° и. д.
Лясково
Общи данни
Население545 души[1] (15 март 2024 г.)
9,66 души/km²
Землище56,505 km²
Надм. височина1109 m
Пощ. код4818
Тел. код03044
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ44848
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Девин
Здравко Иванов
(БСП – Обединена левица, ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Асен Диев (БСП - ДПС; 2023)
Адрес кметство
с. Лясково, обш. Девин, обл. Смолян
Лясково в Общомедия

Лясково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и Настан е общо 17.[2]

През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.[3][4]

Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт.

Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август.

  1. www.grao.bg
  2. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.
  3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  4. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 269.