Направо към съдържанието

Стара Велика България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Оногурия)
Тази статия е за държавата от VII век. За модерната националистическа концепция вижте Велика България (политическа концепция). За други значения вижте Велика България (пояснение).
Стара Велика България
632[1] – 668[2]
      
Герб
Герб
Стара Велика България около 650 г., според „Прабългарите през V-VII век“ от Рашо Рашев
Стара Велика България около 650 г., според „Прабългарите през V-VII век“ от Рашо Рашев
КонтинентЕвропа
Официален езикпрабългарски
Религиятенгризъм
Форма на управлениеабсолютна монархия
632 – 665Кубрат
665 – 668Батбаян
История
Кубрат създава държавата632 г.
Батбаян наследява трона665 г.
Стара Велика България е превзета от хазарите.668 г.
Предшественик
Западнотюркски хаганат
Аварски хаганат
Наследник
Хазарски каганат
Първа българска държава
Днес част от Русия
 Украйна
Стара Велика България в Общомедия
Стара Велика България 650 г.
Преселването на прабългарските племена през 6 – 7 век
Българските царства ок. 800 г.

Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία, ἣ παλαιά μεγάλη Βουλγαρία hē palaia megalē Boulgaria; на латински: Magna Bulgaria, Patria Onoguria;[3] на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría), както е наричана от византийските автори,[4] по-рядко Оногурия (Patria Onoguria),[5][6][7][8][9] е ранносредновековна държава с владетели Кубрат и Батбаян, съществувала около 35 г. след 632 г. в зоната на Северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия.[10] В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата.[11] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, според която градът е населен с евреи,[12] но не се подкрепя от археологическите данни.[13]

Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток – река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без Южен Крим), на запад – река Днепър, на север – река Донец.

Исторически източници

[редактиране | редактиране на кода]

Основните източници за историята на Стара Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от VI век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала,[14] но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.[15]

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а прабългарските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджка преписка на хазарския хаган Йосиф.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Края на VI век прабългарите образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга, което на запад е влияно от аварите и на изток от Западнотюркския хаганат. Орхана като оногур-хун има традиционно още „остригана глава“, но днес се смята за първия хан на „прабългарите“. Техният владетелски списък води обаче много назад и Ернах (синът на Атила) се смята за основател.

Хан Органа застава около 610 г. начело на прабългарското племе утигури и през 617 г. успява да обедини утигурите с другото прабългарско племе кутригури.[16] През 619 г. той отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския хаганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат. През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския хаганат и като владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски през юношеските си години е израсъл в Константинопол и е бил покръстен като дете, и е „приятел“ на тогавашния византийски император.

Знае се от византийски хроники, че хан Кубрат, малко след като се възкачва на българския трон, побеждава аварите, като се предполага, че това е станало в периода между 632 – 636 г. По времето на Кубрат се строят нови крепости и се основават нови градове. През 648 г. хан Кубрат побеждава значителна арабска войска от около 20 000 войни под командването на Абд-ел-Рахмани (според летописите на ал-Табари) навлиза от юг през Кавказ, минава прохода Дебрен и нахлува в земите на барсилите, по това време част от Стара Велика България.[17] От 650 г. започват постоянни набези от страна на новосъздадената държава на хазарите, Хазарски хаганат. С течение на годините войната между прабългари и хазари се изостря, докато накрая хазарите изтласкват хегемонията на Стара Велика България през 668/671 г.[18]

Хронологично първоначално Кубрат е владетел само на прабългарските племена утигури и кутригури, но през годините успява да обедини в обща държава и други народи, като оногури, сувари, барсили, купи прабългари, алани, анти и други.

През 632 г. Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката му.[19] Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син Батбаян поема управлението на Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно от 665 до 668 г.[20] През 668 г. държавата, която владее Батбаян, попада под хазарска зависимост. В последствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, p. 78.
  2. ↑ Васил Гюзелев, Прабългарите: праисторическа история на Аспарухова България, София Прес, 1979, p. 29.
  3. ↑ Fiedler 2008, p. 152.
  4. ↑ Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.
  5. ↑ Таврика в эпоху раннего средневековья: салтово-маяцкая культура, Igor Avenirovich Baranov, Nauk. dumka, 1990, стр. 146.
  6. ↑ Constitutional Law of 2 EU Member States: Bulgaria and Romania: the 2007 Enlargement C. A. J. M. Kortmann, J. W. A. Fleuren, Wim Voermans, Evgeni Tanchev, Martin Belov, Cristian Ionescu, Kluwer, 2008, ISBN 90-13-05635-0, p. I-4.
  7. ↑ Secrets of the World's Undiscovered Treasures, Lionel & Patricia Fanthorpe, Dundurn, 2009, ISBN 1-77070-384-5, p. 119.
  8. ↑ История на българите в 8 тома. От древността до края на XVI век. том I, ISBN 954-621-213-X, 9789546212139, Емил Александров, Редактор Георги Бакалов, Знание, 2003, стр. 54.
  9. ↑ Вестник Ленинградского университета, Издател Изд-во Ленинградского университета, 1986, стр. 17.
  10. ↑ Йоан Никиуски, Chronicle
  11. ↑ История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
  12. ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 99 – 100.
  13. ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
  14. ↑ Комар, О. В. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы) // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 16 сл.[неработеща препратка]
  15. ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 47.
  16. ↑ Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Köln u.a. 2007, S. 95ff.
  17. ↑ М. И. Артамонов. История хазар, Под редакцией и с примечаниями Л. Н. Гумилёва
  18. ↑ www.kroraina.com
  19. ↑ Теофан. Хронография // ЛитРес, 2009. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 8 май 2010.
  20. ↑ Dimitrov, Khristo. History of Macedonia in the Middle Ages, „Gutenberg“, 2001, p. 38.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
  • Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
  • Йоан Никиуски, 120, 47.
  • Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия).
  • The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen)
  • Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5.
  • М. И. Артамонов. История хазар, Под редакцией и с примечаниями Л. Н. Гумилёва

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Стара Велика България.
     Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Русия“         Портал „Русия“          Портал „Европа“         Портал „Европа“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стара_Велика_България&oldid=12398470“.