Олег (бронепалубен крайцер, 1903)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Олег.
„Олег“ | |
Крайцерът „Олег“ през 1913 г. | |
Флаг | Русия |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Богатир“ |
Производител | Новое Адмиралтейство в Санкт Петербург, Руска империя |
Служба | |
Заложен | 6 юли 1902 г. |
Спуснат на вода | 14 август 1903 г. |
Влиза в строй | 24 юни 1904 г. |
Потънал | 17 юни 1919 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 6543 t (нормална); 7518 t (пълна) |
Дължина | 134,0 m |
Дължина между перпендикулярите | 126,7 m |
Дължина по водолинията | 132,0 m |
Ширина | 16,6 m |
Газене | 6,91 m |
Броня | на палубата: 35 mm (по скосовете: 70); гласис: 85 mm на кулите: 125 – 90 mm каземати: 25 – 80 mm щитове оръдия: 25 mm; на бойната рубка: 140 mm |
Задвижване | 2 вертикални парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Normand |
Мощност | 17 000 к.с. (12,7 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 20,45 възела (45 km/h) |
Далечина на плаване | 845/1200 мили при 20/12 възела ход; Запас гориво: 1100 t въглища |
Екипаж | 574 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 1904: 2×2 и 8×1 152-mm; 12×1 75-mm; 4×1 7,62-mm картечници От 1916: 16×1 130-mm; 1×1 75-mm; 2×1 47-mm; 2×1 7,62-mm картечници |
Торпедно въоръжение | 2×1 381-mm ТА |
Други | 150 мини |
„Олег“ в Общомедия |
Олег (на руски: Олег) е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Руския императорски флот. Последен кораб от типа „Богатир“. Строител на кораба е старшият корабостроител Александър Иванович Мустафин. Участва в Цушимското сражение, оцелява и е интерниран в Манила. След войната се връща в Балтика. Участва в Първата световна война. Участва в гражданската война (десанта в Хунгербург от 28 ноември 1918 г.; потушаване на въстанието на форта „Красная Горка“ 13 – 15 юни 1919 г.); в състава е на ДОТ (действащия отряд кораби).
Руско-Японска война
[редактиране | редактиране на кода]По време на Руско-Японската война крайцерът „Олег“, в състава на Втора Тихоокеанска ескадра, извършва трудно плаване от Кронщат към бреговете на Япония. Крайцерът оглавява т. нар. отряд на Добротворски, който преминавайки през Средиземно море и Суецкия канал се присъединява към основните сили на адмирал Рожественски при остров Мадагаскар. Едва що спуснатия на вода съд, има много проблеми, отначало постоянно се чупят машините, но по-късно показва в този поход нелоши мореходни качества, давайки при номинално натоварване скорост до 23 възела[1].
В хода ма Цушимското сражение крайцерът, заедно с бронепалубния крайцер „Аврора“, героично отразява атаките на два отряда японски крайцери, защитавайки своите транспорти и по-бавните стари крайцери. Добрата маневреност и преимуществото му по скорост позволяват на тези два кораба няколко часа да водят бой с превъзхождащите сили на противника. Обаче към вечерта, в течение на къс период от време, крайцерът получава около 10 пробойни от японските броненосни крайцери 1 ранг „Ниссин“ и „Касуга“; на кораба започва пожар, появява се крен по десния борд до 15 градуса. Само хладнокръвието и находчивостта на капитан Леонид Фьодорович Добротворский позволява на крайцера да се измъкне от зоната на обстрел. Сутринта, след като губи от поглед остатъците от ескадрата, „Олег“, „Аврора“ и присъединилия се към тях крайцер „Жемчуг“ решават да поемат към неутралното пристанище Манила, където и са интернирани.
В резултат на боя „Олег“ получава 12 пробойн, много от които са разположени близо до водолинията. При силно вълнение в морете съда може с лекота да потъне. Получават сериозни повреди и ходовите машини на кораба. В боя загиват 13 члена на екипажа, 31 са ранени.
В Манила, след разоръжаване, крайцерът провежда ремонт, и през март 1906 г. се връща в Балтика.
Гибел на крайцера
[редактиране | редактиране на кода]За потушаване на въстанието на форта „Красная горка“ е задействан Червеният Балтийски флот. Сред корабите е и крайцерът „Олег“. Отрядът кораби, участващи в ликвидацията на въстанието, активно маневрира във Финския и Копорския заливи, обстрелвайки фортовете „Красная горка“ и „Серая лошад“. Англичаните, чиято ескадра се намира в Балтийско море и си поставя за цел унищожаването на Балтийския флот, решават да се възползват от активността на корабите, за да ги атакува.
През нощта на 17 срещу 18 юни, когато въстанието вече е потушено, крайцерът „Олег“ е на котва между кронщатските маяци. Крайцерът се охранява от стражеви кораби, между които незабелязан към крайцера се приближава бързоходният английски торпеден катер CMB 4 от отряда катери на Аугустос Eгара и изстрелва торпедо, което уцелва крайцера в левия борд в района на огнярското отделение. Крайцерът започва бързо да се накренява. Изгасва осветлението. Командирът на крайцера, Николай Григориевич Милашевич, дава заповед за бойна тревога, но тъй като тръбача отсъства, това не е изпълнено[2]:с. 184. Открит е огън от носовия плутонг, стрелба се води най-вероятно с дълбочинни снаряди, използвани за отразяване на атаки от подводници[3]. Не успяват да наводнят цистерните по десния борд за изравняване на крена и 12 минути след атаката крайцерът „Олег“ потъва. Загиват 5 члена на екипажа, още петима са ранени. Огънят на стражевите кораби и на самия „Олег“ срещу торпедния катер няма успех.
Извадените от крайцера „Олег“ котви през 1923 г. са поставени на крайцера „Аврора“[4], който губи всичките си котви през 1919 г. при тренировъчно излизане в състава на други кораби на позиции за планирано потопяване, което има за цел да прегради пътя на корабите на интервентите.[4]
Корпусът на крайцера е изваден от водата и разкомплектован за скрап през 1938 г.
Командири на крайцера
[редактиране | редактиране на кода]- 1902 – 1904 – капитан 1-ви ранг Лебедев, Иван Николаевич
- 1904 – 1907 – капитан 1-ви ранг Добротворски, Леонид Фьодорович
- 20 декември 1907 – 1 декември 1908 – капитан 1-ви ранг Гирс, Александър Константинович
- 1 декември 1908 – 1911 – капитан 1-ви ранг Плансон, Константин Антонович
- 1 януари 1912 – 14 септември 1912 – Велик княз Кирил Владимирович
- 1913 – 1915 – Трухачов, Пьотр Лвович
- 7 юли 1915 – 26 ноември 1915 – Веселаго, Николай Николаевич
- 1915 – 1917 – капитан 1-ви ранг Полушкин, Александър Сергеевич
- 1917 – Поляков
- 1917 – 1918 – военмор Салтанов, Алексей Василиевич
- 1919 – Милашевич, Николай Григориевич
Еднотипни кораби
[редактиране | редактиране на кода]- „Богатир“
- „Очаков“ (впоследствие „Кагул“ и „Генерал Корнилов“)
- „Кагул“ (впоследствие „Памят Меркурия“ и „Коминтерн“)
- „Витяз“ (изгаря по време на строителството)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ П. К. Худяков. „Путь к Цусиме“, Москва, 1908 г. Второе издание. Стр. 74 – 75
- ↑ Корнатовский Н. А. Борьба за Красный Петроград. Москва, АСТ, 2004, 606 с. ISBN 5-17-022759-0.
- ↑ В. В. Хромов. Крейсер „Олег“
- ↑ а б Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“. ЭКСМО, 2009. ISBN 978-5-699-33382-0. с. 110 – 112.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010.
- Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.2. Морская коллекция. 2011.
- Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. СПб., Галея Принт, 2003. ISBN 5-8172-0078-3.
- Мельников Р.М. Крейсер „Богатырь“. Стапель. 2009.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- BOGATYR` 1st class cruisers (1902 – 1909) ((en))
- Корнатовский Н. А. Борьба за Красный Петроград. Москва, АСТ, 2004, 606 с. ISBN 5-17-022759-0. ((ru))
- В. В. Хромов. Крайцерът „Олег“ ((ru))
- Руския императорски флот Архив на оригинала от 2011-02-25 в Wayback Machine. ((ru))
- Бронепалубният крайцер „Олег“ ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Олег (бронепалубен крайцер, 1903)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олег (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|