Направо към съдържанието

Олга Тауски-Тод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Тауски-Тод

Родена
Починала
7 октомври 1995 г. (89 г.)
ПогребанаЛейк Форест, САЩ

Етносевреи
Учила въвВиенски университет
Бринмарски колеж
Научна дейност
Областматематика
Работила вНационална физическа лаборатория (1943 – 1946)
Лондонски университет (1937 – 1941)
Американски национален институт за стандарти и технологии (1947 – 1955)
Калифорнийски технологичен институт (1957 – 1977)
Гьотингенски университет (1930 – 1932)
Олга Тауски-Тод в Общомедия

Олга Тауски-Тод (30 август 1906, Оломоуц, Моравия – 7 октомври 1995, Пасадина, Калифорния) е австрийска, а впоследствие чешко-американска математичка.[1][2]

Олга Тауски е родена в еврейско семейство; баща ѝ, Юлий Давид Тауски, е индустриален химик.

Първите трудове на Тауски са в областта на алгебричната теория на числата, и по тази тема тя защитава защитава докторска степен във Виенския университет под научното ръководство на Филип Фуртвенглер, германски математик, специализирал в теория на числата.[3]  По това време тя посещава сбирки на така нареченият Виенски кръг, група на филисофи и логици, разработили философията на логическия позитивизъм. Тауски, подобно на Олга Хан-Нойрат и Роуз Ранд, била една от първите жени, допуснати в кръга, който включвал Ото Нойрат, Рудолф Карнап и Курт Гьодел и впоследствие силно повлиял възгледите на Лудвиг Витгенщайн.

По спомените на Джан-Карло Рота по-късно като млад математик Тауски е наета от група германски математици да работи по намирането и отстраняването на математически грешки в трудовете на Давид Хилберт, така че да могат да бъдат събрани в том и поднесени му като подарък за рождения му ден. Само с една статия, тази посветена на континуум хипотезата, тя не успяла да изредактира.[4]

По-късно, Тауски започва да използва матрици за анализ на вибрациите на самолети по време на Втората Световна война в Националната физическа лаборатория на Великобритания. Това я превръща в пионер (по собствените ѝ думи: факлоносец) на теорията на матриците. През 1935 г. тя става научен сътрудник в университета в Кеймбридж, както и в колежа Брин Мор.

През 1938 г. Олга Тауски се омъжва за ирландския математик Джон Тод (1911 – 2007) от Университета в Лондон. През 1945 г. те емигрират в САЩ и тя работи в Националното Бюро по стандартите. През 1957 г. се присъединява към факултета на Калифорнийския технологичен институт в Пасадина, щата Калифорния. Под нейно ръководство докторатите си защитават първата жена - доктор по математика в Калтек Лорейн Фостър, както и Хана Нойман, Филип Ханлън и Чарлз Роял Джонсън.

Тауски-Тод е член на Американската асоциация за напредък в науката (Association for the Advancement of Science, AAAS), Ньотеров лектор и носител на Австрийския почетен кръст за наука и изкуство, 1-ви клас (1978).

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • How I became a torchbearer for matrix theory, American Mathematical Monthly. v. 95, 1988
  • Sums of squares, American Mathematical Monthly. v. 77, 1970
  • A recurring theorem on determinants, American Mathematical Monthly. v. 56, 1949
  1. Olga Taussky-Todd, Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College
  2. O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., Olga Taussky-Todd, MacTutor History of Mathematics archive, University of St Andrews
  3. Олга Тауски-Тод на сайта на Mathematics Genealogy Project Mathematics Genealogy Project
  4. Rota, Gian-Carlo. Indiscrete Thoughts // Modern Birkhäuser Classics. Springer, 2008. ISBN 9780817647803. с. 201..
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olga Taussky-Todd в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​