Рудолф Карнап

Рудолф Карнап Rudolf Carnap
германски философ
Роден	18 май 1891 г. Ронсдорф, Германия
Починал	14 септември 1970 г. Санта Моника, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	Германия, САЩ
Учил в	Йенски университет Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет Виенски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	Аналитична философия
Интереси	Логика, епистемология, философия на науката
Идеи	Физикализъм;феноменализъм; разграничение аналитично-синтетично; модална логика; конструиран език; категориалност; концептуални схеми; логически позитивизъм
Повлиян	Фреге · Кант · Айнщайн · Ернст Мах · Франц Брентано · Бъртранд Ръсел · Едмунд Хусерл · Лудвиг Витгенщайн
Повлиял	Уилард ван Орман Куайн · Алфред Еър · Йехошуа Бар-Хилер · Карл Попър · Алфред Тарски · Курт Гьодел · Карл Густав Хемпел · Ханс Райхенбах · Фридрих Вайсман · Томас Кун · Имре Лакатош · Доналд Дейвидсън · Майкъл Дъмет · Дейвид Луис · Нелсън Гудман · Дейвид Калпман, школата на аналитичната философия
Научна дейност
Област	Семантика
Работил в	Виенски университет (1926) Карлов университет (1931) Чикагски университет (1936 – 1952) Калифорнийски университет – Лос Анджелис (1954)
Рудолф Карнап в Общомедия

Рудолф Карнап (на немски: Rudolf Carnap) е германски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична философия).

Ученик е на Готлоб Фреге в Университета в Йена, където през периода 1911 – 1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката. През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик („душата“ и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител е според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия. Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.

Биография

Роден е на 18 май 1891 година в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен, където учи в гимназия. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва три години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му – пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922 г. под заглавие „Пространството“ (Der Raum).

От 1923 г. нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, „Логическият строеж на света“ – в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия – напр. като тези на метафизиката – той определя като безсмислени).

През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение – „Логически синтаксис на езика“ (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.

Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941 г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които „Въведение в семантиката“ (1942), „Формализиране на логиката“ (1943) и „Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика“ (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е „Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 г.

Библиография

• 1922. Der Raum: Ein Beitrag zur Wissenschaftslehre, Kant-Studien, Ergänzungshefte, no. 56. Докторската му дисертация.
• 1926. Physikalische Begriffsbildung. Karlsruhe: Braun.
• 1928. Scheinprobleme in der Philosophie (Фалшивите проблеми на философията). Berlin: Weltkreis-Verlag.
• 1928. Der Logische Aufbau der Welt. Leipzig: Felix Meiner Verlag.
• 1929. Abriss der Logistik, mit besonderer Berücksichtigung der Relationstheorie und ihrer Anwendungen. Springer.
• 1934. Logische Syntax der Sprache.
• 1996 (1935). Philosophy and Logical Syntax. Bristol UK: Thoemmes.
• 1939, Foundations of Logic and Mathematics в International Encyclopedia of Unified Science, Vol. I, no. 3. University of Chicago Press.
• 1942. Introduction to Semantics. Harvard University Press.
• 1943. Formalization of Logic. Harvard University Press.
• 1945. On Inductive Logic Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine. във Philosophy of Science, Vol.12, p. 72 – 97.
• 1945. The Two Concepts of Probability Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol.5, No.4 (Jun), p. 513 – 532.
• 1947. On the Application of Inductive Logic Архив на оригинала от 2006-09-20 в Wayback Machine. във Philosophy and Phenomenological Research, Vol. 8, p. 133 – 148.
• 1956 (1947). Meaning and Necessity: a Study in Semantics and Modal Logic. University of Chicago Press.
• 1950. Logical Foundations of Probability. University of Chicago Press. Pp. 3 – 15 online Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine..
• 1950. „Empiricism, Semantics, Ontology“, Revue Internationale de Philosophie 4: 20 – 40.
• 1952. The Continuum of Inductive Methods. University of Chicago Press.
• 1958. Introduction to Symbolic Logic and its Applications. Dover publications, New York. ISBN 978-0-486-60453-4
• 1963, „Intellectual Autobiography“ в Schilpp (1963: 1 – 84).
• 1966. Philosophical Foundations of Physics. Martin Gardner, ed. Basic Books. Online откъс.
• 1971. Studies in inductive logic and probability, Vol. 1. University of California Press.
• 1977. Two essays on entropy. Shimony, Abner, ed. University of California Press.
• 1980. Studies in inductive logic and probability, Vol. 2. Jeffrey, R. C., ed. University of California Press.
• 2000. Untersuchungen zur Allgemeinen Axiomatik.

За него

• Steve Awodey (Hrsg.), Carnap Brought Home: The View from Jena. Open Court, La Salle, Ill. 2004. ISBN 0-8126-9550-X
• Creath Friedman (Hrsg.), The Cambridge Companion to Carnap. Cambridge University Press, Cambridge 2008. ISBN 0-521-54945-0
• Rudolf Haller, Neopositivismus. Eine historische Einführung in die Philosophie des Wiener Kreises. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1993.
• Lothar Krauth, Die Philosophie Carnaps. Springer, Wien 1970.
• Thomas Mormann, Rudolf Carnap. C.H. Beck, München 2000.
• Paul Arthur Schilpp (Hrsg.), The Philosophy of Rudolf Carnap. Open Court, La Salle (Illinois) 1963.
• Jan Sebestik, Antonia Soulez, Le Cercle de Vienne: Doctrines et Controverses. L’Harmattan, Paris 2001.
• Wolfgang Spohn (Hrsg.), Erkenntnis Orientated. A Centennial Volume for Rudolf Carnap and Hans Reichenbach. Kluwer Academic Publishers, Dordrecht unter anderem 1991.
• Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Logical Syntax of Language. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2009.
• Pierre Wagner (Hrsg.), Carnap’s Ideal of Explication and Naturalism. Palgrave Macmillan, Basingstoke 2012.

Източници

• ((en)) Mauro Murzi, Rudolf Carnap, Internet Encyclopedia of Philosophy
• ((de)) Günter Konrad, Klaus-Günther Conrads, Rudolf Carnap. In: ronsdorfer-buergerverein.de. Abgerufen am 1. Februar 2016 (PDF).

Външни препратки

• ((en)) Carnap.org
• ((en)) The Philosophy of Rudolf Carnap