Овал на Декарт
Облик
Овалът на Декарт е равнинна алгебрична крива с декартово уравнение
Още се дефинира като геометричното място на множеството от точките в равнината, чиито разстояния и съответно до две фиксирани точки в равнината и (наречени фокуси), са свързани с уравнението , т.е. това е множеството от точки, които имат една и съща линейна комбинация от разстоянията до две фиксирани точки. [1]
В зависимост от стойностите на параметрите, овалът на Декарт може да се изроди до:
- елипса – при ,
- окръжност – при горното условие и съвпадение на двете фокусни точки в една.
- хипербола (един от двата клона) – при ,
- охлюв на Паскал – при .[1]
Кривата е открита от Рене Декарт през 1637 година, изхождайки от свойството ѝ така да пречупва лъчите, излизащи от една определена точка, че пречупените лъчи да преминават през определена друга точка. [1]Овалът на Декарт намира приложение в проектирането на оптични лещи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-X, стр. 166