Направо към съдържанието

Пазарджик (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Пазарджик)
Пазарджик (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Пазарджик
Площ636.72 km²
Население120 121 души
Адм. центърПазарджик
Брой селища32
Сайтpazardzhik.bg
Управление
КметПетър Куленски
(ПП – ДБ; 2023)
Общ. съвет41 съветници
  • МК „Новото време“ (10)
  • ГЕРБ (4)
  • ПП-ДБ (4)
  • БСП (3)
  • Заедно за силна община (3)
  • НДПС (2)
  • ВОЛЯ (2)
  • ЗНС (2)
  • Движение „Нашият град“ (2)
  • ПП Движение „Напред, България“ (2) „Пряка демокрация“ (2) Независими (1) Възраждане (1) Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ (1) „Партия на зелените“ (1) Български съюз за директна демокрация (1)
Топографска карта на община Пазарджик.

Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната част на област Пазарджик. С площта си от 636,722 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 14,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

В по-голямата си част релефът на общината е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи.

Около 90% от територията на общината се заема от западните части на обширното и равно Пазарджишко-Пловдивското поле. Източно от село Говедаре, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на общината – 182 m н.в. В северната част на общината, югозападно от село Овчеполци, на около 300 m на околния терен се издигат ниските Овчи хълмове с максимална височина връх Гъзера (521 m).

Останалите 10% от територията на общината се заемат от крайните северни части на Западните Родопи. На юг от река Марица по границата с общините Брацигово и Пещера в пределите на общината попадат северните склонове на ниските Бесапарски ридове с техния най-висок Еленски връх (535 m), разположен на около 2 km южно от село Огняново. В най-южната част на общината се простират северните склонове на западнородопския рид Къркария. На границата с Община Ракитово, югозападно от село Паталеница се издига най-високата точка на рида и на общината – връх Калчиш (1475 m).

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Пазарджик е река Марица, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 22 – 23 km. Тя навлиза в общината северозападно от село Звъничево, минава през областния град Пазарджик и покрай селата Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево и Говедаре и източно от последното навлиза в Област Пловдив. В пределите на общината в река Марица отляво се вливат два от големите ѝ притоци – реките Тополница и Луда Яна. Река Тополница протича през общината с най-долното си течение, преминава покрай село Юнаците и западно от град Пазарджик се влива в Марица. Река Луда Яна навлиза в общината западно от село Цар Асен, минава покрай селата Росен, Черногорово, Крали Марко и Пищигово и западно от село Огняново се влива в Марица. Реките, вливащи се отдясно в река Марица в пределите на общината са малки и къси и водят началото си от рида Къркария, като по-големите от тях са Црънча и Дебръщица.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Община Пазарджик има благоприятен преходно-континентален климат, за който са характерни летните засушавания. Отрицателните температури се измерват през най-типичния зимен месец – януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура в град Пазарджик е положителна. Летните температури в града не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3 °C. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемите земи, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг – ориз, тютюн, памук и др. В ниската част на общината климатичните условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по-специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишко-Пловдивското поле през зимата поради температурната инверсия е по-студено и има по-продължителни мразове, отколкото по родопските склонове и разклонения. Ранната пролет позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен е твърде благоприятна за доброто узряване и прибирането на гроздето, тютюна, ориза, памука, и др., както и за доузряване на вторите реколти. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко-Пловдивското поле по-рано престава да пада слана, а през есента по-късно.

Валежите в общината зависят от преноса на въздушните маси. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на влажните въздушни маси от север и северозапад, а Родопите на южните. По този начин Горнотракийската низина получава по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума за България. Така Пазарджик се намира под валежна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В града най-много валежи падат през лятото – 142 мм (27,6%), а пролетта – 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишко-Пловдивското поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата половина на август.

Полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Пазарджик има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространените полезни изкопаеми са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите – между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от село Дебръщица. Най-голямо е разпространението на мраморите в Бесапарските ридове. В техния северен склон, край село Огняново се намира и добре разработено находище на варовик. Тук се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на село Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре проучени и разработени са находищата от гранит, сиенит и габро. Големи са залежите от инертните материали – речен пясък и филц, които не са добре проучени и слабо се експлоатират.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 114 817 89 787 5686 10 132 423 847 7942 100.00 78.20 4.95 8.82 0.37 0.74 6.92
Пазарджик 71 979 57 332 4822 3423 325 495 5582 Пазарджик 79.65 6.69 4.75 0.45 0.68 7.75
Мало Конаре 4353 2795 6 1019 5 11 517 Мало Конаре 64.20 0.13 23.40 0.11 0.25 11.87
Ивайло 2841 2091 684 17 41 Ивайло 73.60 24.07 0.59 1.44
Алеко Константиново 2714 1542 733 343 5 45 46 Алеко Константиново 56.81 27.00 12.63 0.18 1.65 1.69
Огняново 2353 1927 223 174 24 Огняново 81.89 9.47 7.39 1.01
Главиница 2282 1917 21 228 3 16 97 Главиница 84.00 0.92 9.99 0.13 0.70 4.25
Черногорово 2203 1935 226 4 35 Черногорово 87.83 10.25 0.18 1.58
Братаница 2093 1149 381 17 537 Братаница 54.89 18.20 0.81 25.65
Синитово 1950 1609 235 11 85 Синитово 82.51 12.05 0.56 4.35
Звъничево 1899 1401 23 251 12 8 204 Звъничево 73.77 1.21 13.21 0.63 0.42 10.74
Мокрище 1851 1634 114 5 94 Мокрище 88.27 6.15 0.27 5.07
Говедаре 1634 811 10 622 190 Говедаре 49.63 0.61 38.06 11.62
Юнаците 1522 1011 16 422 66 Юнаците 66.42 1.05 27.72 4.33
Драгор 1422 761 18 617 3 5 18 Драгор 53.51 1.26 43.38 0.21 0.35 1.26
Добровница 1380 1218 129 4 27 Добровница 88.26 9.34 0.28 1.95
Сарая 1356 1077 0 253 3 10 13 Сарая 79.42 0.00 18.65 0.22 0.73 0.95
Паталеница 1228 1191 0 11 6 4 16 Паталеница 96.98 0.00 0.89 0.48 0.32 1.30
Црънча 1107 1068 8 5 24 Црънча 96.47 0.72 0.45 2.16
Пищигово 1037 713 4 311 5 Пищигово 68.75 0.38 29.99 0.48
Хаджиево 1027 845 0 3 0 3 176 Хаджиево 82.27 0.00 0.29 0.00 0.29 17.13
Величково 1020 907 0 96 15 Величково 88.92 0.00 9.41 1.47
Овчеполци 972 725 165 0 79 Овчеполци 74.58 16.97 0.00 8.12
Дебръщица 910 889 0 3 16 Дебръщица 97.69 0.00 0.32 1.75
Гелеменово 695 473 210 6 1 Гелеменово 68.05 30.21 0.86 0.14
Мирянци 568 549 0 0 17 Мирянци 96.65 0.00 0.00 2.99
Априлци 526 368 0 155 0 3 0 Априлци 69.96 0.00 29.46 0.00 0.57 0.00
Росен 516 502 7 5 0 Росен 97.28 1.35 0.96 0.00
Ляхово 391 382 0 5 2 Ляхово 97.69 0.00 1.27 0.51
Цар Асен 281 279 0 0 0 Цар Асен 99.28 0.00 0.00 0.00
Тополи дол 268 257 0 6 Тополи дол 95.89 0.00 2.23
Сбор 249 243 0 0 0 0 6 Сбор 97.59 0.00 0.00 0.00 0.00 2.40
Крали Марко 190 186 0 0 3 Крали Марко 97.89 0.00 0.00 1.57

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 32 населени места с общо население 91 368 жители, което я прави 9-а по големина в страната към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Пазарджик, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име)
Алеко Константиново 2099 15,864 Аджиларе, Светогорци, Алеко Константинов Мокрище 1677 7,562 Ямурчово
Априлци 419 16,567 Абдуларе Овчеполци 854 30,391 Ферезлии
Братаница 1608 10,206 Кьосе Муратово Огняново 1966 19,502 Саладиново, Марица
Величково 857 25,969 Згарлии Пазарджик 55716 37,382 Татар Пазарджик
Гелеменово 647 15,754 Паталеница 1124 39,215
Главиница 1909 10,202 Башикърово Пищигово 935 30,168
Говедаре 1650 14,798 Росен 401 20,867 Балдево
Дебръщица 801 26,693 Сарая 1016 12,618
Добровница 1415 16,318 Карезлии Сбор 213 27,757 Джумая
Драгор 1137 6,360 Меликадъново Синитово 1802 24,286
Звъничево 1595 12,319 Чангарлии Тополи дол 237 12,947 Кавак дере
Ивайло 2071 14,078 Кула касаплии Хаджиево 850 12,677
Крали Марко 162 6,981 Муссиево Цар Асен 249 15,549 Караплии
Ляхово 339 6,771 Црънча 938 29,271
Мало Конаре 3031 52,214 Доганово Конаре Черногорово 1804 47,067
Мирянци 557 5,418 Мюселиме Юнаците 1289 12,941 Хаджилии
ОБЩО 91368 636,722 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1887 г. – заличено е с. Дениз беглии и е присъединено като квартал на с. Гелеменово без административен акт;
  • през 1888 г. – заличено е с. Алифаково без административен акт поради изселване;
  • през 1898 г. – заличено е с. Симитли без административен акт поради изселване;
  • през 1900 г. – преименуван е гр. Татар Пазарджик на гр. Пазарджик без административен акт;
  • Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава м. Кочагово поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – възстановява м. Кочагово като отделно населено място след презаселване и я преименува на м. Алеково;
– преименува с. Абдуларе на с. Априлци;
– преименува с. Кьосе Муратово на с. Братаница;
– преименува с. Згарлии на с. Величково;
– преименува с. Башикърово на с. Главиница;
– преименува с. Карезлии на с. Добровница;
– преименува с. Меликадъново на с. Драгор;
– преименува с. Чангарлии на с. Звъничево;
– преименува с. Кула касаплии на с. Ивайло;
– преименува с. Муссиево на с. Крали Марко;
– преименува с. Доганово Конаре (Куру кьой, Конаре) на с. Мало Конаре;
– преименува с. Мюселиме на с. Мирянци;
– преименува с. Ямурчово на с. Мокрище;
– преименува с. Ферезлии на с. Овчеполци;
– преименува с. Балдево на с. Росен;
– преименува с. Джумая на с. Сбор;
– преименува с. Аджиларе (Аладжилар) на с. Светогорци;
– преименува с. Кавак дере на с. Тополи дол;
– преименува с. Караплии на с. Цар Асен;
– преименува с. Хаджилии на с. Юнаците;
  • МЗ № 667/обн. 13.09.1937 г. – преименува с. Светогорци на с. Алеко Константинов;
– преименува м. Алеково на м. Стария извор;
  • МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Саладиново на с. Марица;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Марица на с. Огняново;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Баткун и го присъединява като квартал на с. Паталеница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Алеко Константинов на с. Алеко Константиново;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава м. Стария извор и я присъединява като квартал на с. Алеко Константиново;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Динката и Щърково и техните землища от община Пазарджик и ги включва в новосъздадената със същия указ Община Лесичово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Черногорово и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Пазарджик.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,2 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в община Пазарджик
Град
Пазарджик (общински център)
Села
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пазарджик_(община)&oldid=12250162“.