Обикновен мунтжак

Обикновен мунтжак

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Еленови (Cervidae) триб: Muntiacini род: Мунтжаки (Muntiacus) вид: Обикновен мунтжак (M. muntjak)

Научно наименование

Muntiacus muntjak (Zimmermann, 1780)

Разпространение

Обикновен мунтжак в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновеният или индийски мунтжак (Muntiacus muntjak) е дребен вид елен – на височина достига едва 30 - 40 см., като мъжките са малко по-едри от женските. Тялото му е компактно; с къси и тънки крайници и малка глава с издължена муцуна. Предочните слъзни жлези са силно развити. Известен е с пословично дългия си език, с който стига дори ушите си. Отличителна черта на индийския мунтжак са неговите костни рогови пънчета, които започват от лицето като естествени продължения на очните дъги и обикновено са по-дълги от самите рога. Въпреки че и двата пола имат костни рогови пънчета само на мъжките им растат рога, но те рядко достигат до 15 см. дължина и са с едно-единствено разклонение. Мъжките редовно сменят рогата си, но за това няма определен сезон, както при същинските елени. Предпочитаното оръжие на мъжките в техните битки обаче не са рогата, а силно развитите им горни кучешки зъби. Те достигат до 2 см. дължина и стърчат надолу от устата като къси бивни.

Разпространение

Индийският мунджак е най-многобройния и широко разпространен мунтжак. Среща се в тропическите гори на Индия и Шри Ланка, в цяла Югоизточна Азия до островите Суматра, Ява и Борнео.

Начин на живот и хранене

Мунтжаките живеят самостоятелно или на семейни двойки. Те са териториални животни. Мъжките маркират територията си със секрет от предочните си жлези и ревностно я защитават от натрапници. Битките между мъжките за територия и женските в нея са ожесточени и понякога нараняванията са фатални. Мунтжаките са активни предимно нощем. Менюто им е разнообразно: листа, филизи, горски плодове, гъби, дори яйца на птици. Имат много естествени врагове и когато са разтревожени издават къси излайвания, заради което ги наричат и „лаещи елени“. Те обикновено продължават да лаят дълго след като опасността е отминала – понякога повече от час.

Размножаване

Мунтжаките нямат определен размножителен сезон. Женските обикновено раждат само едно малко след 200 – 220 дневна бременност. Първите няколко седмици от живота си малкото остава скрито в гъстата растителност. Отбива се на 2 – 3 месечна възрат и съзрява на 1 година, след което бива прогонено от територията на родителите си.

В плен мунтжаките доживяват до 10 години.

Подвидове

• M. m. annamensis – полуостров Индокитай
• M. m. aureus – Индийски полуостров
• M. m. bancanus – островите Банка и Билитон
• M. m. curvostylis – Тайланд
• M. m. grandicornis – Бурмейски мунтжак, Мианмар
• M. m. malabaricus – Южна Индия и Шри Ланка
• M. m. montanus – Планински мунтжак
• M. m. muntjak – Явански мунтжак, о-в Ява и Южна Суматра
• M. m. nainggolani – островите Бали и Ломбок
• M. m. nigripes – Чернокрак мунтжак, Виетнам и о-в Хайнан
• M. m. peninsulae – Малайзия
• M. m. pleicharicus – Южен Борнео
• M. m. robinsoni – о-в Бинтан и архипелага Линга
• M. m. rubidus – Северен Борнео
• M. m. vaginalis – Мианмар до Югозападен Китай

Природозащитен статус

В Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен