Морал
Морал (от латинското име moralitas означава маниер, характер, правилното поведение) е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.[1] Моралът е синоним на „доброта“ и „правота“.
Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“[2]
Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.[3][4][5]
Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество. След законът, моралът е втори и следващ позитивното право източник на правото в страните възприели континенталната правна система. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за обществените интереси.
Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи.
Философия
[редактиране | редактиране на кода]
Морал и Етика
[редактиране | редактиране на кода]
Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек[6]. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки че моралът на хората и тяхната етика са едно и също нещо, съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на Кант, основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"[7].
Описателен и нормативен морал
[редактиране | редактиране на кода]В описателен смисъл „моралът“ обозначава лични или културни ценности, кодекси за поведение или обществените нрави.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bernard Gert, "The Definition of Morality", Stanford Encyclopedia of Philosophy, 17 април 2002. Посетен на 22 март 2014.
- ↑ Antony Flew, ed. (1979). „golden rule“. A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 978-0-333-26204-7.
- ↑ Johnstone, Megan-Jane (2008). Bioethics: A Nursing Perspective. Elsevier Health Sciences. pp. 102 – 103. ISBN 978-0-7295-3873-2.
- ↑ Superson, Anita (2009). The Moral Skeptic. Oxford University Press. pp. 127 – 159. ISBN 978-0-19-537662-3.
- ↑ "Amorality". Dictionary.com. Посетен на 18 юни 2010. „having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong“
- ↑ John Deigh in Robert Audi (ed), The Cambridge Dictionary of Philosophy, 1995.
- ↑ Simon Blackburn, Oxford Dictionary of Philosophy (2nd ed.), 2008, p. 240.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Христо Тодоров, „Морал“, Университетски речник на Нов български университет
|
