Направо към съдържанието

Нощни вещици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
588-и нощен бомбардировъчен полк (1942 – 1943), 46-и гвардейски бомбардировъчен авиационен полк (1943 – 1945)
Информация
Активна1942 – 1945
ДържаваСъветски съюз
Типавиационен полк
ЕкипировкаПоликарпов По-2
Битки/войниИзточен фронт
Командири
Текущ
командир		Евдокия Бершанская
588-и нощен бомбардировъчен полк (1942 – 1943), 46-и гвардейски бомбардировъчен авиационен полк (1943 – 1945) в Общомедия

Нощните вещици (на немски: Nachthexen; на руски: Ночные ведьмы) е немски прякор за жени авиаторки от 588-и нощен бомбардировъчен полк, по-късно 46-и Тамански гвардейски нощен бомбардировъчен авиационен полк на съветските военновъздушни сили. Почетното звание „гвардейски“ полкът получава за участието си в Сталинградската битка и Битката при Курск.[1]

Отначало на жените е забранено да участват в боеве, но на 8 октомври 1941 г. Сталин издава заповед за създаването на 3 военновъздушни единици с женски състав, в това число и 558-и полк. Полкът е създаден от майор Марина Раскова и оглавен от майор Евдокия Бершанская и се състои главно от доброволки, които са около 20-годишни.[2]

История и тактики

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът извършва мисии за прецизно бомбардиране и бомбардиране с цел тормоз срещу немската армия от 1942 г. до края на войната.[3] В периода на най-голямо разширение полкът има 40 двучленни екипажа. Лети на над 23 000 мисии, пускайки над 3000 тона бомби и 26 000 запалителни снаряда.[4][5] Полкът е най-награждаваната бойна единица, съставена от жени в съветските военновъздушни сили, като много пилоти имат над 800 мисии към края на войната, а 23 от тях са удостоени със званието „Герой на Съветския съюз“. Тридесет и двама членове на полка умират през войната.[6]

Полкът лети на бипланите Поликарпов По-2, създадени 1928 г. и предназначени за употреба като обучителни самолети (от тук и неговото обозначаване с „У“ като учебен) и за пръскане на посеви, като имат дори специална версия Поликарпов У-2LNB за нощни атаки и до този ден остават най-произвежданите дървени тела на самолет в авиационната история. Самолетите могат да носят само по шест бомби наведнъж и затова са нужни 8 или повече мисии на нощ.[7] Въпреки че самолетите са остарели и бавни пилотите се осмеляват да използват изключителната им маневреност. Те имат предимството, че максималната им скорост е по-ниска от най-ниската възможна скорост на Месершмит Bf 109 и Focke-Wulf Fw 190, в резултат на което на немските пилоти им е трудно да ги свалят. Изключение от това е немския ас Йозеф Коциок, който кара руския полк да се приземи за цяла нощ след като сваля четири от самолетите им за една нощ.[8]

Техниката на атака на нощните бомбардировачи е да оставят двигателя на празен ход и да се плъзгат до точката на пускане на бомбата, като единствения шум, който може да разкрие местоположението на самолетите е шумът на вятъра. Германските войници оприличават звука на метли и назовават авиаторките „Нощни вещици.“[2] Поради тежестта на бомбите и ниската височина на полет, пилотите не носят никаква парашути до 1944 г.[9]

Когато полка е разположен на фронта през юни 1942 г. е вкаран в състава на четвърта въздушна армия на Югоизточния фронт. През февруари 1943 г. полка е награден със званието гвардейски и реорганизиран в 46-и гвардейски нощен бомбардировъчен авиационен полк, част от 325-а нощна бомбардировъчна авиационна дивизия на Четвърта въздушна армия, Втори беларуски фронт. През октомври 1943 г. се реорганизира в 46-и „Тамански“ гвардейски бомбардировъчен авиационен полк.[10] „Тамански“ в името на военната част е заради участието ѝ в операцията Новоросийск-Таман на Таманския полуостров през 1943 г.

Операции

[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1942 г. членове на полка тръгват от Военното авиационно училище „Енгелс“ към Южния фронт като част от 228-а дивизия от Четвърта въздушна армия. На 27 май пристигат на място.[11][12]

  • 12 юни 1942: Бойното кръщение на полка става на Южния фронт по време на бомбардировките при реките Миус, Северни Донец и Дон, както и на пътищата по степите на Сал и предградията на Ставропол.
  • август – декември 1942 г.: В Битката за Кавказ полкът защитава Владикавказ и едновременно с това бомбардират врага и войските в Дигора, Моздок и Прохладни.
  • януари 1943: Подпомагат пробива в защитните линии на германците при река Терек, както и при офанзивите срещу войските им в долината на река Кубан и Ставропол.
  • март – септември 1943: Помагат при пробива на Кубанското предмостие и освобождаването на Новоросийск.
  • април – юли 1943: Участват във въздушните сражения над Кубан.
  • ноември 1943 – май 1944: Осигуряват въздушна поддръжка на наземните войски по време на операция Керч-Елтиген, част от Битката за Крим и в град Севастопол.
  • юни – юли 1944: Бомбардиране на вражески укрепления по река Проня, като по този начин помагат да се превземат Бялисток, Червен, Минск и Могильов в Беларус.
  • август 1944: Операции в Полша по време на сраженията за изгонване на германците от градовете Аугустов, Варшава и Остроленка.
  • януари 1945: Участват в Източно-пруската офанзива.
  • март 1945: Участват в настъпленията при Гдиня и Гданск.
  • април – май 1945: Помагат по време на Висло-Одерската операция.
  • 15 октомври 1945: Полкът е разформирован, а съставът му демобилизиран.

Излитане за сражения

[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната полкът прави общо 23 672 бойни полети в следните битки:[4]

  • Битка за Кавказ – 2920 бойни полети
  • Кубан, Таман, Новоросийск – 4623 бойни полети
  • Битка за Крим – 6140 бойни полети
  • Беларуска офанзива – 400 бойни полети
  • Полска офанзива – 5421 бойни полети
  • Немска офанзива – 2000 бойни полети

Общо полка натрупва 28 676 полетни часа, хвърля над 3000 тона бомби и над 26 000 запалителни бомби, повреждайки или напълно разрушавайки 17 моста, девет жп линии, две жп гари, 26 склада, 12 склада за гориво, 176 бронирани коли, 86 огневи позиции и 11 прожектора. Отделно от бомбардировките военната част извършва 155 доставки на храна и амуниции по въздуха.[4]

Членове на екипажа

[редактиране | редактиране на кода]

Общо 261 души служат в полка, от които 32 умират по различни причини, които включват катастрофа на самолета, смърт в сражение и туберкулоза, като 28 самолета са разрушени.[13][14]

Командване
Герои на Съветския съюз, Русия и Казахстан


Двадесет и трима души от полка са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, две са наградени със званието Герой на Руската федерация, а една с Герой на Казахстан.[15]

В медиите

[редактиране | редактиране на кода]
Съветски пощенски плик от 1982 г., отбелязващ 40-ата годишнина от създаването на полка

Филмови и телевизионни екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • През 2013 г. излизат две различни продукции. Първата е кратка анимация озаглавена Нощната вещица в чест на Надежда Попова, която умира по-рано същата година, и е създадена в сътрудничество с броя на списание Ню Йорк Таймс Животите, които живяха и режисирана от Алисън Клейман.[18] Втората продукция, която е създадена и разпространена, е руски телевизионен сериал, озаглавен Нощни лястовици.[19] Същата година се пуска съобщение, че ще бъде направен пълнометражен филм, написан от Грегъри Алън Хауърд и финансиран от правнука на Борис Елцин, но няма никаква нова информация след първоначалното съобщение.[20]

Споменаване в медиите

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нощните вещици се появяват в дългогодишната поредица британски комикси Johnny Red, създадена от Том Тъли и Джо Колкъхоун за списанието Battle Picture Weekly.[21] Писателят Гарт Енис, фен на поредицата от дете написва книга комикс в три части, наречена Бойни полета: Нощните вещици.[22][23]
  • Друг комикс „Великият херцог“, в който нощните вещици участват се появява. Написан е от Ян и Ромен Хуго (Archaia Entertainment, 2012.)[24]
  • 'Operation Nachthexen', история в брой 4599 на сп. Командо (май 2013) е първата такава, в която жена е водещият герой. Освен това две по-нататъшни истории Лов на вещици (4616, юли 2013) и Завръщането на война (4635, септември 2013) създават трилогията Nachthexen Saga. Всички три истории са написани от Мак Макдоналд и илюстрирани от Карлос Пино. Протагонистът в историята е Яна Белинки.
  • Джейсън Морнингстар създава настолна ролева игра Нощни вещици.[25]
  • Червени сестри, черни небеса е ЛАРП за 18 души играна на 2017 Phenomenon Role-playing Convention в Канбера, основана на Нощните вещици на Джейсън Морнингстар. Играта се провежда за две сесии и включва социални взаимодействия между нощните нападения в продължение на 3 дни.
  • През 2017 г. Big Finish Productions, която произвежда официално аудиопиесите Доктор Кой, пуска на пазара Нощните вещици, историческо приключение, написано от Роланд Мур и включващо Втори Доктор.[26]
  • Шведската хевиметъл група Сабатон, известна с песните си на военна тематика, има песен „Нощни вещици“, разказваща за полка.[27]
  • Холандската дет метъл група Hail of Bullets има песен, наречена „Nachthexen“.[28]
  • Лейтенант Людмила Горбунова от Worldwar от Хари Търтълдоув е член на Нощните вещици.
  • Британската прогресив рок група Wolf People има песен наречена „Нощни вещици“.
  • Романът „Нощните вещици“, написан от Катрин Ласки.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Непознатата война. Битката във въздуха. с. Еп. 11..
  2. ↑ а б Nadezhda Popova, WWII 'Night Witch' dies at 91 // The New York Times, 14 юли 2013.
  3. ↑ „Rakobolskaya, Irina V., Kravtsova, Natalya F. Нас называли ночными ведьмами. Moscow, Moscow State University, 2005. ISBN 5-211-05008-8. (на руски)
  4. ↑ а б в Mikhail, Maslov. Прославленный ПО-2: „небесный тихоход“, „кофемолка“, „чокнутый будильник“. Moskva. ISBN 9785699902668. OCLC 981761317.
  5. ↑ Nadezhda Vasilyevna Popova // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica Inc., 28 април 2016.
  6. ↑ Noggle, Anne, White, Christine. A Dance with Death: Soviet Airwomen in World War II. College Station, Texas, Texas A&M University Press, 2001. ISBN 1-58544-177-5. с. 20 – 21.
  7. ↑ Garber, Megan. Night Witches: The Female Fighter Pilots of World War II // The Atlantic. 15 юли 2013. Посетен на 29 юни 2016.
  8. ↑ Rakobolskaya, Irina, Kravtsova, Natalya. Нас называли ночными ведьмами: так воевал женский 46-й гвардейский полк ночных бомбардировщиков. Moscow, University of Moscow Press. ISBN 5211050088. OCLC 68044852. с. 336.
  9. ↑ Axell, Albert. Russia's Heroes 1941 – 45. New York, Carroll & Graf Publishers, 2002. ISBN 0-7867-1011-X. с. 60 – 62.
  10. ↑ Erokhin, Evgeny. 65-летие 4-ой Армии ВВС и ПВО − Ростов-на-Дону, 25−26 мая 2007 // missiles.ru. 2008. Архивиран от оригинала на 2007-06-10. Посетен на 29 юни 2016. (на руски)
  11. ↑ 588 нбап/46 гнбап // allaces.ru. Посетен на 23 март 2018.
  12. ↑ Боевой путь полка // tamanskipolk46.narod.ru. Посетен на 23 март 2018.
  13. ↑ Laktionova, Lesya. Женские авиационные части в Великой Отечественной войне 1941 – 1945 гг.:Историческое исследование. Moscow, 1999.
  14. ↑ 46-й гв. нбап – страница клуба „Память“ Воронежского госуниверситета // samsv.narod.ru. Посетен на 2 април 2018.
  15. ↑ Герои Советского Союза, России, Казахстана // tamanskipolk46.narod.ru. Посетен на 5 април 2018.
  16. ↑ V nebe 'Nochnye vedmy' (1981) // IMDb. 2016. Посетен на 29 юни 2016.
  17. ↑ Birchenough, Tom. 'Witches' hitches U.K.-Russian team // Variety. 28 юни 2001. Посетен на 29 юни 2016.
  18. ↑ The Night Witch // The New York Times, 12 декември 2001.
  19. ↑ Night Swallows // YouTube. Посетен на 29 юни 2016.
  20. ↑ Kroll, Justin. 'Remember the Titans' Scribe to Pen World War II Drama 'Night Witches' // Variety. 4 ноември 2013. Посетен на 29 юни 2016.
  21. ↑ Garth Ennis And Keith Burns Revive 'Johnny Red' At Titan // ComicsAlliance. Посетен на 28 юни 2017. (на английски)
  22. ↑ Garth Ennis's Battlefields: Night Witches // Dynamite Entertainment. Архивиран от оригинала на 6 февруари 2009. Посетен на 29 юни 2016.
  23. ↑ Battlefields: The Night Witches #1 – Battlefields Volume 1: The Night Witches (Issue) // Comic Vine. Посетен на 28 юни 2017. (на английски)
  24. ↑ Burgas, Greg. Review time! with The Grand Duke // Comics Should Be Good @ CBR. 9 август 2013. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 29 юни 2016.
  25. ↑ Morningstar, Jason. Night Witches // Bully Pulpit Games. 2015. Посетен на 29 юни 2016.
  26. ↑ 4.1. The Night Witches – Doctor Who – The Early Adventures // Big Finish. Посетен на 3 март 2018.
  27. ↑ Sabatons official site regarding „Night Witches“ // Посетен на 13 октомври 2017.
  28. ↑ Hail of Bullets – of Frost and War – Encyclopaedia Metallum: The Metal Archives // www.metal-archives.com. Посетен на 21 март 2017.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни книги

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нощни_вещици&oldid=12425072“.