Нов завет

Нов завет
	Нов завет
Καινή Διαθήκη
Оригинален език	старогръцки
Поредица	Нов Завет
	Нов завет в Общомедия

Новият завет е централното писмено свидетелство на християнството, в което основната представена личност е Исус Христос. Съставлява втората част на Библията (след Стария завет) и съдържа 27 книги, в това число евангелия, история и дейност на първите християни, писма (послания) и книгата Откровение.

Написан е на старогръцки език (на латински: Novum Testamentum Graece) и по-точно на разпространеното наречие „койне“ или новозаветен гръцки.

Книги на Новия завет

Евангелия

История на апостолите

Деяния на апостолите (Acta Apostolorum)

Послания на ап. Павел

Съборни (общи) послания

Откровението

Откровение на Йоан

Вижте също

Бележки

↑ Правилният предлог е „от“, защото това са евангелия, сиреч благовестия, които разказват за делата на Иисус Христос. В ежедневието неправилно се употребява предлогът „на“, който би бил верен, ако евангелията се отнасяха за някого от четиримата апостоли.

Външни препратки

Библия на страницата на Българската Православна Църква Архив на оригинала от 2010-02-08 в Wayback Machine.
Кое е първото – Новият завет или Църквата? Архив на оригинала от 2013-09-20 в Wayback Machine., Джеймс Бърнстийн
ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ. Българска Синодална Библия, 1992 г. // pravoslavieto.com. Посетен на 4 декември 2020.

Тази статия, свързана с Библията, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Правилният предлог е „от“, защото това са евангелия, сиреч благовестия, които разказват за делата на Иисус Христос. В ежедневието неправилно се употребява предлогът „на“, който би бил верен, ако евангелията се отнасяха за някого от четиримата апостоли.

[1]