Анселм Кентърбърийски
| Анселм Кентърбърийски Anselmo d'Aosta | |
| бургундски философ | |
 | |
| Роден |
около 1033 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кентърбърийска катедрала, Кентърбъри, Великобритания |
| Религия | католицизъм[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Интереси | метафизика (онтология) |
| Повлиян | Аристотел, Августин Блажени, Платон, Боеций |
| Повлиял | Тома Аквински |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Анселм Кентърбърийски в Общомедия | |
Анселм Кентърбърийски (на латински: Anselmus Cantuariensis) роден Анселм Аоста (на латински: Anselmo d'Aosta), е средновековен философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г. Наричан е основател на схоластиката и е известен като създател на онтологическия аргумент за съществуването на Бога. През 1720 г. Анселм е признат за доктор на църквата от папа Климент XI. Той е един от най-изтъкнатите богослови на западното християнство през Средновековието.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1033 година в Аоста в Кралство Бургундия.[2] Семейството му у родственик на Савойската династия.[3] Родителите му са от благородническо потекло. Баща му Гъндълф е ломбардец по рождение, а майка му Ерменберга е свързана с Ото I Савойски.
Когато е на 23 години Анселм напуска дома си, пресича Алпите и странства из Бургундия и Франция.[4] Тогава, привлечен от славата на Ланфранк (приор на Абатството в Бек), Анселм пристига в Нормандия през 1059 г. На следващата година влиза в абатството.[5] През 1494 г. е канонизиран, а през 1720 папа Климент XI го обявява за един от учителите на църквата.
Съчиненията му излизат за първи път препечатани през 1491 – 1494 г. в Нюрнберг, през 1675 и 1721 излизат в Париж, а през 1746 във Венеция.[6]
Умира на 21 април 1109 година в Кентърбъри, Англия.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Анселм твори в столетието на пълна победа на Католическата църква над обществените дела, като на него пада задачата да придаде на това господство метафизическо обяснение. Той разработва онтологичното доказателство за съществуване на Бога. То гласи, че Бог съществува като реален продукт на нашата мисъл. Методът му може да се опише като „вяра, търсеща разбиране“ (fides quaerens intellectum).[7]
Анселм приема, че щом нещата и думите съществуват реално, то на върха на всички съществуващи неща стои Бог като висше съвършенство. Онтологическото доказателство дава тласък на философската схоластика в току-що сформиралите се университети в Западна Европа. Анселм отхвърля апофатическото богословие, а вместо това постулира, че познанието за Бога е възможно само по позитивен път (катафатическо богословие). Той приема, че източника на всяко добро е Бог само по себе си и оттук следва, че той е безпределно добър. Неговата линия на аргументация за съществуването на Бога минава и през следното: ако Бог е същество, което по-голямо не може да бъде мислено, то със сигурност съществува в човешкото съзнание, но ако то съществува само в човешкото съзнание, значи има нещо по-голямо, което съществува и в действителност. Този обект е всичко, „което би било най-добре да бъде, при равни други условия. Следователно той е жив, мъдър, могъщ, истинен, справедлив, нематериален, неизменен и вечен сам по себе си“[8].
В своето произведение „За падението на дявола“ той разглежда въпроса за доброто и злото. Според него „Върховното същество“ и „Върховното добро същество“ са идентични и оттук следва, че „всяко същество е добро и всяко добро – същество“[8]. Оттук вече Анселм приема, че злото е липса на добро в нещо, което би трябвало то да съществува (доброто)[8].
Схоластиката се утвърждава като водещ богословски метод от 11 век, следвайки кредото на Анселм „Вярвам, за да мога да разбера“. Архиепископът на Кентърбъри не противопоставя вярата на разума, защото след като доказва, че Бог реално съществува, то Всевишният е господар на нашия разум и единственият начин да Го познаем е само чрез вярата.
Книгата му „Защо Бог стана човек“, посветена на папа Урбан II, е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на Боговъплъщението и защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ – роденият от Дева Мария, Исус Христос. В своя труд „Дискурс за съществуването на Бога“ той прави онтологична аргументация за съществуването на Бог.
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Монолог. Изд. Критика и хуманизъм, 1992
- Прослогион. За вярата в Троицата и за въплъщението на Словото. Изд. Критика и хуманизъм, 1993
- Защо Бог стана човек. Изд. Лик, 2001
- Четири диалога. Изд. Лик, 2002
- Избрани произведения. УИ „Св. Климент Охридски“, 2008
- За съгласуването на провидението. Изд. Изток-Запад, 2018
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
- Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ cante // Посетен на 20 октомври 2020 г.
- ↑ Walsh, Michael, ed. Butler's Lives of the Saints. (HarperCollins Publishers: New York, 1991)p. 117
- ↑ Southern, R. St. Anselm: Portrait in a Landscape. (Cambridge University Press: 1992), p. 8
- ↑ Charlesworth, Maxwell J., St. Anselm's Proslogion. With a Reply on Behalf of the Fool by Gaunilo and The Author's Reply to Gaunilo, Translated with an Introduction and Philosophical Commentary, Notre Dame: University of Notre Dame Press, 2003.
- ↑ Радев 1986, с. 126.
- ↑ Радев 1986, с. 127.
- ↑ Ауди 2009, с. 33.
- ↑ а б в Ауди 2009, с. 34.
|
