Новите дрехи на краля
„Новите дрехи на краля“ е приказка на датския писател Ханс Кристиан Андерсен.[1] За първи път се появява в сборника с приказки за деца на 7 април 1837 г.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]В двора на един цар, който се занимавал само с външния си вид, давал всичките си пари за нови дрехи и не се грижил за войниците си и управлението на страната, се появили веднъж двама измамници и решили да спечелят от него. Те му предложили да му ушият дрехи от най-финия плат, който те сами ще изтъкат. Този плат ще бъде толкова лек, че няма да се усеща. Тези, които са глупави и неподходящи за заеманите от тях дворцови длъжности, няма да го виждат. Царят се зарадвал, дал много пари, както и копринена и златна прежда, за да направят плата. След като денонощно се трудили над два празни тъкачни стана, измамниците показали „плата“ на изпратените от царя различни съветници и всеки един от тях „виждал“ великолепни шарки и великолепен плат. Измамниците ушили и новите дрехи на царя, той ги облякъл и излязъл да ги покаже на народа, който очаквал с нетърпение да ги види. Но хората също знаели за чудните свойства на дрехите и също не искали да се изложат пред съседите си и да излязат глупави. Като резултат всички се възхищавали на облеклото на царя. Но едно дете изведнъж извикало: „Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол!“.
| „ | — Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ. Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“. И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия. | “ |
Приказката е представена чрез 5 малки фасадни скулптури върху сградата на „Брюкенштрасе“ 17 в Кьолн.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Изразът „Царят е гол“ се използва в различни области на културата, науката, социологията, политиката и други като понятие, свързано с отхвърлянето на определени наложили се безкритично в обществото идеи, често наложени от така наречени „авторитети“. Показва и това, че арогантността да се налагат идеи, чужди на обществото, води до глупост.