Направо към съдържанието

Нова градина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обзорна карта на парка

Новата градина (на немски: Neuer Garten) е паркова площ в северната част на град Потсдам (Германия).

Заемма територия от 102,5 хектара, разположена е по крайбрежието на езерата Хайлигер Зе и Юнгфернзе.[1] През 1787 г. крал Фридрих Вилхелм II разпорежда на това място да се оформи нова градина, която да се отличава от бароковия парк „Сансуси“, създаден от дедите му.[1]

Новата градина е част от дворцово-парковия ансамбъл „Дворци и паркове на Потсдам и Берлин“, обявени през 1990 г. за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.[2][3]

Новата градина, заедно с хълма „Пфингстберг“ и селището Сакров, се явява северната покрайнина на дворцово-парковия пейзаж на Потсдам

Градина

[редактиране | редактиране на кода]

Още като кронпринц преди възкачването си на престола, Фридрих Вилхелм II закупува от заможен търговец парцел по крайбрежието на езерото Хайлигер Зе и с течение на времето го окрупнява чрез закупуване на съседни земи, овощни градини и лозя.[1] Година след възкачването му на престола започват работите по изграждането на Новата градина. Тя трябвало да отразява модерната ландшафтна архитектура, съответстваща на духа на времето и да се откроява от отживелите форми на старата барокова градина на двореца Сансуси, създадена от чичо му Фридрих Велики; именуването на парка като Новата градина говори само за себе си.[4]

  • Езерото Хайлигер Зе (в превод: Святото езеро), намиращо се в Новата градина
  • Езерото Хайлигер Зе

От пътуванията си до малкото княжество Анхалт-Десау кралят бил запознат с тамошния Вьорлицки парк (който днес също е световното културно наследство на ЮНЕСКО)[5]. Тази най-ранна и най-голяма пейзажна градина в английски стил на европейския континент отговаряла на идеала му за градински дизайн. На градинаря Йохан Аугуст Айзербек от Вьорлицкия парк е възложено да осъществи този идеал в Потсдам.[1]

  • Вьорлицкият парк

За разлика от обширната и просторна английска пейзажна градина от XIX век, чиито основни елементи са дървета, ливади и вода, градината по английски модел от края на XVIII век е разградена на сравнително затворени, обособени градински парцели, украсени с малки градински архитектури. Имитирайки природата, при проектирането на градините се подчертава пейзажният характер. Дърветата и растенията трябва да изглеждат естествени, във вид на свободно расли, неподрязани.

Селският живот също е преоткрит. Пасищни крави са били елемент от стилизирания образ на Новата градина, а тяхното мляко се преработвало в масло и сирене в мандрата, разположена в най-северния край на парка. От 2003 г. насам мандрата работи като пивоварна под името Гостилница-пивоварна „Мандрата в Новата градина“.

  • Мандрата в Новата градина
  • Мандрата
  • Мандрата вдясно и Мандрата
  • Мандрата
  • Пивоварен котел в пивоварна „Мандрата“

Цветните къщи, които са съществували отпреди създаването на парка, са били запазени в него и се наричат сива, кафява, бяла, червена и зелена къща според цвета на фасадата им. Те са оцелели във времето и са част от Новата градина и до днес.

  • Езерото „Хайлигер зе“ и „Зелената къща“

През 1816 г. в Потсдам пристига Петер Йозеф Лене, който по онова време все още е градинарски калфа. На него е възложена задачата да преустрои междувременно запустялата градина.[1] Запазвайки само няколко отделни участъка, той създава английски пейзажен парк с просторни градински пространства, ливади и широки пътеки, но най-вече създава впечатляващи зрителни оси към Пауновия остров, двореца Глинике, двореца Бабелсберг и селището Сакров.

След Втората световна война, съветската окупационна управа превръща Новата градина в увеселителен парк с виенски колела, блъскащи колички и др., което нанася щети на ландшафтната архитектура, както и на постройките.[6] През 1961 г. Мраморният дворец е превърнат в „Музей на армията на ГДР“, оборудван с киносалон за прожекции, като за целта са премахнати няколко мраморни колони, ниши в стените са зазидани, в стените са пробити дупки за закрепване на дървени летви и гипсокартон, естественият масивен паркет е заменен с бетонна замазка със залепен паркет тип „рибена кост“.[7]

Въпреки малките промени по време периода на Германската империя и отстраняването на някои елементи по време на съветската окупация (1945 – 1954) основната структура на Новата градина е все още запазена така, както е била проектирана от Петер Йозеф Лене. След обединението на Германия през 1990 г. са проведени мащабни реставрации, завършени едва през 2018 г.[8] Това включва например засаждането на дървета на историческото им място във вътрешния двор на Мраморния дворец и възстановяването на партерите с цветни лехи и фонтани, които били премахнати при преустройването му във военен музей.[8] Възстановени са също външното стълбище с лодкостоянките и историческите пътеки в градината.[8]

Постройки

[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с изграждането на нова градина в Потсдам Фридрих Вилхелм II разпорежда по същото време (от 1787 до 1793 г.) да му бъде изграден и нов дворец. По планове на Карл фон Гонтард и Карл Готхард Лангханс (отговарял основно за интериорния дизайн) се създава Мраморният дворец – произведение в стила на ранния класицизъм. С тази сграда в Бранденбург за първи път навлиза и нейният стил, който вече отдавна бил широко разпространен в останалата част на Европа, поставяйки началото на нова художествената епоха.

  • Мраморният дворец откъм градината
  • Панорамна гледка
  • Мраморният дворец откъм езерото „Хайлигер зе“
  • Мраморният дворец откъм езерото „Хайлигер зе“
  • Страничен поглед

Фридрих Вилхелм II членувал в масонска ложа и в мистично настроеното тайно общество на розенкройцерския орден. Някои от сградите в Новата градина отразяват светогледа на масонството. Кухнята на двореца Цецилиенхоф в Новата градина например е построена като полупотънал храм, зимник – във вид на пирамида, а библиотеката – в готически стил. Архитектурата не е свързана по никакъв начин с действителното предназначение на постройките. Карл Готхард Лангханс и Андреас Лудвиг Крюгер са сътворили тези функционални сгради, заемайки елементи от други исторически епохи.

  • Готическата библиотека
  • Готическата библиотека с Мраморния дворец и Зелената къща на брега на езерото „Хайлигер зе“
  • Готическа библиотека – отпред

Ледената изба (зимник) е построена през 1791/1792 г. под формата на пирамида, лежаща върху северната зрителна ос на Мраморния дворец; тя е използвана като естествен хладилник с цел поддържане на храната свежа. През зимата се отсичали големи ледени блокове от замръзналото езеро Хайлигер Зе и се складирали на най-долния етаж на избата, който е около 5 метра под земята. Така се запазвала ниска, хладилна температура. Пирамидата е обстойно реконструирана през 1833 г. по време на управлението на Фридрих Вилхелм III от майстора-строител Алберт Дитрих Шадов, като са използвани само няколко камъка с йероглифи от оригиналната сграда, а останалите са заменени с нови.[9]

  • Ледената изба (зимник) във формата на пирамида
  • Ледената изба (зимник)

В южния край на Новата градина се намира Готическата библиотека. Тя е във форма на малък двуетажен павилион, който помещава колекцията от книги на Фридрих Вилхелм II. На долния етаж са били поместени френските произведения, а немската литература на горния етаж. За разлика от своя предшественик Фридрих Велики, който предпочитал всичко френско, Фридрих Вилхелм II поощрввал немското изкуство. В пруските театри вече могли да се играят пиеси от Фридрих Шилер и Готхолд Ефраим Лесинг.

Оранжерията (1791/1793 г.) с Египетския портал в източната ѝ част се пази от сфинкс. Две черни статуи на египетски богове, изделия от работилницата на скулптора Йохан Готфрид Шадов, стоят в ниши в стените на полукръглата входна зона. В средната част на продълговатата сграда е разположена Палмовата зала с дървена ламперия (облицовка). Там се провеждали публични концерти, на които самият крал, доста музикален, свирел на виолончело. От изток и от запад към залата са прилепени две халета с растения.

  • Оранжерията от страната на Египетския портал
  • Оранжерията – надлъжен поглед
  • Египетския портал на Оранжерията в средата и холандска сграда вляво
  • Египетски портал на Оранжерията в Новата градина

Новата градина се ползва от Фридрих Вилхелм II като място за уединение, поради което той заповядва тя да бъде заградена с висока стена в западната ѝ част. Главният вход на парка в югозападната му част се състои от 2 портални постройки в холандски стил с порта помежду им. Порталните постройки са използвани като конюшни и гараж за карети. От главния портал се разпростира права алея с червени тухлени къщи, също в холандски стил, която води право към Мраморния дворец. Този така наречен холандски комплекс е служил като жилищен комплекс за слугите, но също така и като очарователен фон по крайбрежието на езерото Хайлигер Зе.

  • Алеята от главния портал
  • Къщи на холандския комплекс
  • Една от холандските къщи
  • Главният портал на Новата градина
    Главният портал на Новата градина

През 1791/1792 г. в северния край на Новата градина е създаден стафаж под формата на (изкуствена) Кристална и мидена пещера по скици на Андреас Лудвиг Крюгер.[1] Тя трябвало да служи като място за почивка през топлите летни дни и да изглежда отвън така, сякаш е естествено създадена от природата. Трите „кабинета на чудесата“ (на немски: Wunderkammer) вътре в нея са украсени с огледала, цветни стъклописи и миди. В непосредствена близост до пещерата през 1796 г. от дъбова кора е построена лятна кухня, изцяло отстранена през 1958 г. поради напреднал стадий на порутване, но възстановена през 2012 г. благодарение на дарения.[1][10] Кухнята представлява кръгла горска къща (хижа), покрита с тръстика и облицована с дъбова кора.

  • Кристална и мидена пещера
  • Кристална и мидена пещера
  • Кристална и мидена пещера с Мандрата вдясно
  • Лятната кухня от дъбова кора

Дворцовата кухня (1788/1790 г.), построена във вид на изкуствена руина от уж античен храм, е разположена едно ниво под външното стълбище на Мраморния дворец и е свързана с него чрез подземен тунел, а предната ѝ фасада е обърната към езерото. Изглежда, сякаш е полупотънал храм, засипан под земни маси.

  • Дворцовата кухня във вид на античен храм
  • Дворцовата кухня, полувкопана в земята
  • Дворцовата кухня
  • Дворцовата кухня с Мраморния дворец на заден план

Обелискът (1793/1794 г.) е изработен от синьо-сив мрамор по проект на Карл Готхард Лангханс. Четирите релефни медальона, изработени от братята Волер и Йохан Готфрид Шадов, изобразяват глави на мъже на различна възраст. Те трябва да символизират четирите сезона.

  • Обелискът в края на главната алея на Новата градина.

Хермата на Темистокъл е направена от бял мрамор по образец на античен оригинал. Изобразява бюста на гръцкия пълководец Темистокъл. Закупена е в началото на август 1790 г. от Фридрих Вилхелм Ердмансдорф (* 1736 г.; † 1800 г.) за крал Фридрих Вилхелм II (* 1744 г.; † 1797 г.) близо до античния град Остия в Италия. През 1791 г. хермата пристига в Потсдам и през 1792 г. е снабдена с нова глава на неизвестен човек. След това е издигната диагонално срещу Мраморния дворец, където остава до 1830 г. След предаването ѝ в музей през 1830 г. хермата е снабдена с реплика на „главата на стратега“. Бюстът е безследно изчезнал от края на Втората световна война през 1945 г. Ново копие на хермата и „главата на стратега“, свързани дълго време една с друга, са поставени през 1993 г. отново на оригиналното им място в Новата градина, където са били оригиналите между 1792 и 1830 г.

Повече от 100 години по-късно, в края на управлението на последния германски кайзер (император) Вилхелм II, в Новата градина е построен последният дворец на династията Хоенцолерн. Дворецът Цецилиенхоф е построен за кронпринц (престолонаследник) Вилхелм и съпругата му Цецилие в северната част на парка между 1913 и 1917 г. През 1918 г. в Германия монархията е премахната, дворецът обаче остава частна собственост на бившето императорско семейство. Използван е от семейството на престолонаследника като резиденция до началото на 1945 г. От 17 юли до 2 август 1945 г. в двореца Цецилиенхоф се провежда Потсдамската конференция с участието на Чърчил, Рузвел и Сталин като ръководители на най-големите 3 държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (САЩ, СССР, Обдеиненото кралство) с цел да се определят стъпките по следвоенното устройство на Европа.

  • Дворец Цецилиенхоф – отстрана на парка
  • Дворец Цецилиенхоф и езерото Юнгфернзе на заден план
  • Дворец Цецилиенхоф
  • Дворец Цецилиенхоф
  • Вътрешния двор на дворец Цецилиенхоф с червена звезда на СССР.
  • Чърчил, Рузвел и Сталин (о.л.н.д.) пред двореца Цецилиенхоф по време на Потсдамската конференция 1945 г.
  • Двореца погледнат откъм езерото „Юнгфернзе“

Сгради по период

[редактиране | редактиране на кода]

Създадени при крал Фридрих Вилхелм II през 1787 – 1796 г. в Новата градина:

  • Мраморен дворец
  • Дворцова кухня под формата на руини на храм
  • Оранжерия
  • Готическа библиотека
  • Ледена изба под формата на пирамида
  • Мандра
  • Кристална и мидена пещера
  • „Холандски комплекс“ (къщи в холандски стил)
  • Кухня от дъбова кора, построена 1796 г., съборена 1958 г., реплика 2012 г.
  • Ермитаж.

Построени при кайзер Вилхелм II през 1914 – 1917 г. за престолонаследника кронпринц Вилхелм:

Новата градина днес се стопанисва и управлява от фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“.

Интернет връзки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Нова градина (Потсдам).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Prussian Palaces and Gardens Foundation of Berlin-Brandenburg. New Garden. Abandoning the baroque park notion under King Frederick William II // Посетен на 02.08.2022. (на английски)
  2. ↑ Landeshauptstadt Potsdam. Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick // 10.2014. Архивиран от оригинала на 2022-07-26. Посетен на 26.07.2022. Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands. (на немски)
  3. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  4. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation of Berlin-Brandenburg. New Garden. Abandoning the baroque park notion under King Frederick William II // Посетен на 27.07.2022. (на английски)
  5. ↑ UNESCO World Heritage Centre. Garden Kingdom of Dessau-Wörlitz // Посетен на 27.07.2022. (на английски)
  6. ↑ Karutz, Hans-Rüdiger. Rummel, Rennbahn und „Kalinka“. Der Neue Garten als sowjetisches "Disneyland" // Potsdamer Neueste Nachrichten. 04.09.2020. Посетен на 02.08.2022.
  7. ↑ Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Heitere Antike im Marmorpalais // Посетен на 02.08.2022. (на немски)
  8. ↑ а б в Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Das Marmorpalais in kompletter Schönheit // 31.08.2018. Посетен на 02.08.2022. (на немски)
  9. ↑ siehe: Martin Gussone, Die »Ägyptisierung« der Pyramide im Neuen Garten zu Potsdam, in: Koldewey-Gesellschaft (Hrsg.), Bericht über die 44. Tagung für Ausgrabungswissenschaft und Bauforschung vom 24. bis 28. Mai 2006 in Wrocław/Breslau (Habelt-Verlag: Bonn 2008) 228–237.
  10. ↑ Günter Schenke, „Borke – seltener als Blattgold: Borkenküche und Eremitage dank Sponsorings wieder aufgebaut“, in: Potsdamer Neueste Nachrichten (Tagesspiegel), 26. September 2012; abgerufen am 26. August 2016.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neuer Garten в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нова_градина&oldid=12377236“.