Павилион

„Храм на дружбата“ в парка на дворец Сансуси в гр. Потсдам, Германия

Манастирът „Юантонг“ в гр. Кунмин, провинция Юнан в Китай

Бивш музикален павилион в гр. Бад Бокелт, Бавария, Германия

Павилионът е свободно стояща, лека конструкция в градина или парк, беседка. В архитектурата е изпъкнала част на сграда, която се откроява от останалата част на сградата, и която има собствен покрив, обикновено проектиран като купол, или по-малка нова пристройка до по-голяма основна сграда-майка (напр. в училища или болници). Освен това сградите по търговски панаири и изложби се наричат също павилиони, независимо от тяхната конструкция. Терминът „павилион“ се използвал до 18-и век за голяма, квадратна (военна) палатка; той е заимстван от френски, а в крайна сметка идва от латинската дума papilio, което всъщност означава „пеперуда“, но още от времето на късния латински език се използва в смисъл на палатка. Твърди се, че промяната на смисъла идва от факта, че сгънатите краища на изхода на палатката напомнят на облика на пеперуда.

Свободно стояща сграда

Свободно стоящ павилион (известен също като „беседка“) е конструкция, която има покрив, а страничната ѝ повърхност обикновено е отворена или може да се отвори. Хоризонталната проекция на сградата често е кръгла или приблизително във формата на кръг, т.е. павилионите често имат формата на правилен многоъгълник, елипса, правоъгълник, чиито странични дължини се различават малко една от друга, или някаква друга форма на централния корпус. Хоризонталната проекция на сградата често е в централна симетрия. Това свойство често се подчертава с четирискатни, конични, куполни или пирамидални покриви или със заобикалящи корнизи.

Павилионът има дълга традиция в Азия, особено в китайската архитектура. Формата на павилиона може да се намери и в Япония, Индия и Тайланд, често в свещени сгради. В будистките храмове павилионът се използва по най-различни начини. Особено в Тайланд е много популярен под формата на сала в храмовете и извън тях.

Макар и познат и използван още в древността, павилионът се появява все по-често в европейската архитектура през епохата на барока в парковете и градините на благородничеството, като пристройка на дворец, като място за почивка, място с хубава гледка или просто като ваятелски елемент. По-късно той се разпространява в градините на богатата буржоазия и е използван там за същите цели. Като обществен тип сгради трябва да бъдат упоменати музикалните павилиони в някои курортни комплекси. В модернистичната архитектура някои спортни арени имат характеристики присъщи на павилиона. Около 1900 година, павилионната система или павилионният стил представлява концепция за строителството на болници, която обещава полза чрез внедряването на болниците в подобни на парк съоръжения. Училищните пристройки, в които се помещават класни стаи, се наричат също павилиони.

Павилион като част от по-голяма сграда

В България, в двореца „Евксиноград“ бил построен малък павилион за музикални изпълнения („Pavillon d’Muzique“), който имал кръгла форма с шатровидно покритие и бил разположен между кухнята и трапезарията.

Съвременната архитектура също използва този стилов елемент по най-различен начин, например в сградата на новото федерално канцлерство в Берлин.

• 
  Бароковият дворец Белведере във Виена с ъглови павилиони
• 
  Вила „Хоутън Хол“ в Норфолк с два ъглови павилиона – седалище на Дейвид Чамли, 7-ми маркиз на Чамли
• 
  Федералното канцлерство в Берлин

Градински павилион

Модерният градински павилион също се доближава до определението за свободно стояща, лека конструкция в градинско съоръжение. По принцип има два типа градински павилиони: павилиони от дърво или камък, здраво закрепени в земята като градинска колиба, и градински павилиони, изработени от метал, които могат лесно да бъдат сглобени и разглобени. Подвижните градински павилиони се състоят от метална рамка, която има покритие от текстил или здрава пластмаса. Страничните стени обикновено могат да се отварят и затварят по желание. Наричат се още павилиони за тържества и представляват вид градинска шатра.

Двата строителни метода се различават не само по гъвкавостта, която предлагат – градинските павилиони, изработени от метал, могат да бъдат сглобени за тържества в съответствие с желанията на собственика на градината и след това да бъдат демонтирани отново, докато постоянно монтираните павилиони трябва да останат на избраното място. Съществуват и различия по отношение на строителните разпоредби: обикновено трябва да се излее основа за постоянно монтирани павилиони. За това се изисква разрешение за шахта, в зависимост от общинските строителни разпоредби. За павилиони с каменни стени може дори да се изисква разрешение за строеж, тъй като те са класифицирани като сгради.

• 
  „Решетъчен павилион“ в парка на дворец Сан Суси в гр. Потсдам
• 
  Градински павилион на болницата „Юлиуспитал“ в гр. Вюрцбург, построен през 1705 г., използван като анатомично съоръжение за обучение от 1727 г. до 1853 г., днес бална зала
• 
  Бароков градински павилион към дворцовия комплекс Оберзибенбург, Австрия
• 
  Павилион в Мюнхенската резиденция
• 
  Модерен плажен павилион във Фленсбург, Германия.

Ловен павилион

Ловен павилион „Береншльосле“ в Щутгарт, Германия

Ловният павилион е съоръжение за настаняване на няколко души, в което се съхранява и предоставя при нужда ловното оборудване за предстоящия лов. Повечето от ловните павилиони са построени от аристократи между 15-и и 18 век в близост до действителния ловен терен. По това време благородничеството не ловува предимно за храна, а главно за развлекателни цели. В България, на терена на дворец „Кричим“ през 1905 г. е построен ловния павилион „Австрийската къща“.

Интериорът на ловните павилиони се състои предимно от дърво и естествени материали. Освен това стените често били украсени с ловни картини и ловни трофеи като например еленови рога. Често конюшните и стопанските сгради навън са били използвани за настаняване на коне, файтони и свитата.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pavillon в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​