Никос Кесанлис
| Никос Кесанлис Νίκος Κεσσανλής | |
| гръцки художник | |
 | |
| Роден |
1930 г.
|
|---|---|
| Починал | 2004 г.
|
| Учил в | Атинска школа за изящни изкуства[1] Висш инситут за консервация и реставрация[1] |
Нѝкос Кесанлѝс (на гръцки: Νίκος Κεσσανλής) е гръцки художник и професор, ректор на Атинската школа за изящни изкуства.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1930 година в големия македонски град Солун. Мести се в Атина в 1950 година, за да учи живопис в Атинската школа за изящни изкуства до 1955 година. Чиракува в работилницата на Янис Моралис, докато работи като асистент на Янис Спиропулос и Никос Николау. В 1952 година участва в Панелинската изложба с три свои творби.[2]
Продължава обучението си в Рим, във Висшия инситут за консервация и реставрация и работи като консерватор по реставрацията на стенописите в църквата „Еремитани“ в Падуа. Първата си самостоятелна изложба представя в 1957 година в галерия „Обелиско” в Рим, чийто каталог е предговорен от изкуствоведа Джулио Карло Арган, а в 1958 година излага първата си неформална творба на Венецианското биенале.[2][3]
В 1959 година получава първа награда „Амедео Модилиани“ в Ливорно и решава да се установи за постоянно в Париж, където се сприятелява с Пиер Рестани.[2]
В 1961 година печели европейската награда „Премио Лисоне“ и почетно отличие на биеналето в Сао Пауло. В 1962 година излага и първата си парижка самостоятелна изложба, като същевременно продължава да излага в Италия.[2]
Паралелно експериментира с фотографията и в 1965 година представя „Фантасмагория на идентичността“ в Берлин, Париж и Рим.[2]
В 1981 година е избран за професор в Атинската школа за изящни изкуства и се установява за постоянно в Атина в началото на следващата година. Той е и ректор на училището до 1996 година.[2]
Не спира да експериментира с техники и методи, като успява да надхвърли традиционните средства за рисуване и да бъде в челните редици на авангарда през цялата си кариера – от „информел“ и „мек ар“ до фотомеханични произведения върху платно или цимент.[2]
Умира в 2004 година в Атина.[2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б dp.iset.gr // Посетен на 12 ноември 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з Νίκος Κεσσανλής // Εθνική Πινακοθήκη. Посетен на 1 февруари 2025 г.
- ↑ а б Visual Arts in Greece: 1950s–1990s – Part 2/6. Nikos Kessanlis // Greek News Agenda, 05-12-2024. Посетен на 1 февруари 2025 г.
|
