Направо към съдържанието

Николо III Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николо III Малатеста
кондотиер
Роден
1591 г.
Починал
1633 г. (42 г.)
Герб
Семейство
РодМалатеста
БащаПандолфо VI Малатеста

Николо III Малатеста (на италиански: Niccolò III Malatesta; * 1591, † 1633, Истрия) е италиански кондотиер.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Пандолфо VI Малатеста.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1613 г. е изпратен да се обучава във военното изкуство под ръководството на Савойските херцози.

Изпъква във въстанията в Монферат и през 1614 г. е изпратен във Фриули, за да се бие с Хабсбургите. По-късно преминава под командването на венецианския проведитор в Истрия Антонио Барбаро и в началото на 1617 г. побеждава австрийския враг в битката при Змини, когато е ранен.

През 1630 г. е отзован във Венеция и като водач на въоръжените мъже на републиката е изпратен на помощ на херцога на Мантуа, но не успява да предотврати плячкосването на града. Той също така служи на империята в германските войни.

Умира от болест в Истрия през 1633 г., съжалявайки, че не е умрял, проливайки кръвта си за Венецианската република.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Giovanni Berchet. I Malatesta a Venezia. Tipografia del Commercio, Venezia, 1862
  • Farulli P. Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta. Siena, 1724
  • Francesco Sansovino. Dell'origine e fatti delle famiglie illustri d'Italia. Venezia, 1670
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Niccolò III Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​