Николо Паганини (филм)
Николо Паганини | |
Никколо Паганини | |
Режисьори | Леонид Менакер |
---|---|
Сценаристи | Олег Стукалов-Погодин Леонид Менакер |
В ролите | Владимир Мсрян Стефан Василев Алберт Филозов Алла Чернова |
Музика | Сергей Баневич |
Оператор | Владимир Ковзел |
Филмово студио | Ленфилм. Творческое объединение телевизионных фильмов. Българска телевизия |
Жанр | исторически, биографичен, драма |
Премиера | 1982 г. |
Времетраене | 4 серии = 256 мин. |
Страна | СССР България |
Език | Руски |
Цветност | цветен |
Бюджет | $15 000 000 |
Външни препратки | |
IMDb |
„Николо Паганини“ (на руски: Никколо Паганини) е съветско-български 4-сериен телевизионен игрален филм (исторически, биографичен, драматичен) от 1982 година на режисьора Леонид Менакер, по сценарий на Олег Стукалов-Погодин и Леонид Менакер. Оператор е Владимир Ковзел. Музиката във филма е на Сергей Баневич.
Филмът е посветен на 200 годишнината от рождението на великия цигулар и композитор Николо Паганини (1782 – 1840).
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието се развива в XVIII век.
Юлиус Шмидт, биограф на Николо Паганини, разказва историята на великия италиански композитор и цигулар, за неговото тежко и тъжно детство, за блестящата му кариера, падения, любов и конфликти с католическата църква, опитва се да разбере природата на гения, да разкрие причината за неговите гениални произведения.
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
В главните роли | |
Николо Паганини | Владимир Мсрян |
Паганини като дете | Стефан Василев |
Юлиус Шмид, магистър по философия | Алберт Филозов |
Антония Бианки | Ала Чернова |
Дино Киарели | Армен Джигарханян |
княз Боргезе | Владимир Самойлов |
Луиджи Джерми, адвокат | Донатас Банионис |
В ролите | |
Франтишек | Георги Георгиев – Гец |
Урбино | Юрий Катин-Ярцев |
Росини | Всеволод Шиловски |
Виолета Донева | |
Антонио Паганини, бащата на Николо | Петър Слабаков |
Валерий Ерьомичев | |
Венцел | Владимир Пицек |
Ахило Паганини, синът на Николо | Габриел Воробьов |
Клеменс фон Метерних | Олгерт Кродерс |
Георги Попов | |
граф Разумовски | Иван Дмитриев |
Дида/Карлотта/Крошка | Ваня Цветкова |
Верон | Борис Арабов |
Александър Бакгоф | |
Серьожа Тимофеев | |
Любен Петров | |
цигулар | Александър Романцов |
Ребицо | Марин Янев |
Ектор Берлиоз | Юозас Будрайтис |
Райна Василева | |
Стефан Илиев | |
синът на Паганини | Юрис Стренга |
Джон | Витаутас Томкус |
Леонид Коган | |
Саулюс Баландис | |
свещеник | Римгаудас Карвялис |
Фердинандо Паер | Борис Клюев |
Галина Омелченко | |
Татяна Маневска | |
италианец | Евгений Бочаров |
журналист | Александър Бахаревски |
Георгий Тейх | |
Изил Заблудовски |
Любопитни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Първоночално за главната роля Леонид Менакер е искал да покани диригента Юрий Темирканов, но получава категоричен отказ.[1]
- В началото и в края на всяка серия световноизвестния цигулар Леонид Коган изпълнява откъси от произведения на Паганини, а (след смъртта на Коган) Михаил Гантварг.
- Текстът на автора зад кадър се чете от Александр Демяненко.
- Сергей Шакуров озвучава Паганини.
- През 1983 година Владимир Мсрян е удостоен с наградата за най-добра мъжка роля на X конкурс ВФТФ.
- Главната музикална тема във филма на композитора Сергей Баневич, става впоследствие популярна песен по стиховете на Татяна Калинина „Път без край“ (на руски: „Дорога без конца“) в изпълнение на Алберт Асадулин.
- Голямата част от филма се снима в България, в градовете Балчик, Несебър, Пловдив, Велико Търново и София, останалата – в Ленинградска област и непосредствено в Ленинград (СССР) и във Вилнюс (Литовска ССР).
- Дворецът на Канцлера в действителност е Шереметевският дворец на Фонтанка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Никколо Паганини“ ((ru)) Онлайн энциклопедия Кирилла и Мефодия
- „Никколо Паганини“ Архив на оригинала от 2012-04-22 в Wayback Machine. ((ru)) Энциклопедия отечественного кино Архив на оригинала от 2007-12-11 в Wayback Machine.
- „Никколо Паганини“ ((ru)) RUSKINO.RU
- Телеканал „Культура“. „Никколо Паганини“[неработеща препратка]
- „„Николо Паганини““ в Internet Movie Database ((en)) (Проверено на 15 декември 2017)
- „Никколо Паганини“ в kino-teatr.ru ((ru))
- „Никколо Паганини“ в kinopoisk.ru ((ru)) (Проверено на 15 декември 2017)