Борис Арабов
Борис Арабов | |
български актьор | |
Роден |
19 февруари 1925 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Уебсайт |
Борис Христов Арабов (1925-1984) е български драматичен и филмов артист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 19 февруари 1925 г. в София. Завършва Държавното висше театрално училище (ДВТУ) през 1950 г. с преподавател Георги Стаматов. След това специализира в Московската художествена академия за театър (МХАТ) (1951 – 1955). По това време работи и като говорител в Радио „Москва“ за България. Става част от трупите на Пернишкия (1956 – 1958) и Младежкия театър. Работи като говорител в Радио „София“ (1946 – 1952) и участва в постановките на радиотеатъра.
През 1969 г. получава званието „заслужил артист“. Най-големите му постижения са в ролите на: Барон Бърли от „Мария Стюарт“ на Фридрих Шилер; Ричард от „Ричард ІІ“ на Уилям Шекспир; Княза от „Унижените и оскърбените“ на Фьодор Достоевски; Доктора от „Варвари“ на Максим Горки; Естанислао Браво от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов; Лозанов от „Разходка в събота вечер“ и Момчилов от „Рози за д-р Шомов“ на Драгомир Асенов; Поета от „Между два изстрела“ на Надежда Драгова и Първан Стефанов.
В последните си години Арабов прави сполучлив преход към камерната сцена. Тези превъплъщения, особено в „Мандрагора“ и „Легенда за Дон Жуан“, внасят нов момент в творчеството му. Взема участие в редица оратории на Добрин Петков и Константин Илиев.
Участва във филмите „Първи урок“, „Танго“, „Иконостасът“, „Откраднатият влак“, „Вибрации“.
Умира на 4 април 1984 г. в София.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1969)
- II национален преглед на българската драма и театър: II награда: за безименния гражданин в „Паметник“ и цар Гълъб във „Вълшебен дар“
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Мандрагора“
- „Легенда за Дон Жуан“
- „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – барон Бърли
- „Ричард ІІ“ (Уилям Шекспир) – Ричард
- „Унижените и оскърбените“ (Фьодор Достоевски) – Княза
- „Варвари“ (Максим Горки) – доктора
- „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов) – Естанислао Браво
- „Разходка в събота вечер“ – Лозанов
- „Рози за д-р Шомов“ (Драгомир Асенов) – и Момчилов
- „Между два изстрела“ (Надежда Драгова и Първан Стефанов) – поета
- „История на едно покушение“ (1966)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Ювиги хан“ (1982) (Рангел Игнатов), 2 части
- „Дванадесетият апостол“ (Митьо Радуков) (1978)
- „Тойфеловата кула“ (1974) (Богомил Герасимов)
- „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
- „На дневна светлина“ (1967)
- „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
- „Меденото копче“ (1965) (Лев Овалов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1984 | Опасен чар (тв) | доктор Петров | ||
1984 | Вибрации | професор Кръстанов | ||
1982 | Николо Паганини (Никколо Паганини) (тв сериал) |
4 | СССР/България | Верон |
1981 | „Мирис на кучешка козина“ (Zapach psiej sierści) |
Полша/България | попът | |
1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
1976 | Войници на свободата (Солдаты свободы) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | генерал Михов, военен министър (като Б. Арабов в 1 серия: I) |
1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
1974 | Славното момче (тв) | |||
1971 | Четиримата от вагона | директорът на полицията | ||
1971 | Откраднатият влак | царски министър | ||
1970 | Един миг свобода | човекът от Центъра (в новелата Искам да живея) | ||
1969 | Скорпион срещу Дъга | |||
1969 | Галилео Галилей | Италия/България | падре Малперти | |
1969 | Иконостасът | Немтур | ||
1968 | Танго | Хаваджиев | ||
1967 | Най-дългата нощ | |||
1965 | Вула | |||
1963 | Ивайло | |||
1963 | Калоян | |||
1960 | Първи урок | началникът |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Борис Арабов в Internet Movie Database
- ((ru)) Борис Арабов в КиноПоиск
- ((ru)) Борис Арабов в Кино-Театр
- Биография в Bgmovies.info
- Златни гласове на Радиотеатъра: Борис Арабов, архивен материал от сайта на БНР, 27 януари 2010 г.
|