Никола Ценов
| Никола Ценов | |
| български търговец и общественик | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
неизв. |
| Националност | българин |
Никола (Николай) Ценов е български търговец, общественик и деятел на Българското книжовно дружество.
Роден е през първата половина на 19 век в Сливен. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се мести със семейството си в Браила, където се занимава с търговия и банкерство и натрупва значително състояние. Подпомага духовния живот на българската емиграция в Браила, издържа българското училище в града и подпомага издаването на български вестници.[1]
Морално и материално подпомага и Българското книжовно дружество, за чийто председател на настоятелството е избран за периода 1869 – 1876 г.[1] В първото настоятелство са избрани още Василаки Михайлиди, Петраки Симов, Костаки Попович и Стефан Берон.[2]
Никола Ценов съхранява архива и библиотеката на Дружеството и след преместването на седалището му от Браила в София, по искане на Марин Дринов, в края на 1878 година, ги предава със съдействието на Тодор Икономов на българската държава.[1][3]
Ценов подпомага и родния си град Сливен, като снабдява училищата в града с книги, учебни пособия[1] и оборудване за физико-химически кабинет (1873).[4]
Съпругата на Никола Ценов, Иванка Н. Ценова, също има обществен принос, като основава през 1876 г. женско дружество за подпомагане на българите, пострадали по време на Априлското въстание.[5]
Никола Ценов почива в Браила, като датата и годината на смъртта му са неизвестни.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4708.
- ↑ Българска академия на науките, Енциклопедия „Дарителството“, daretelite.bg
- ↑ Савов, Николай (1994) Архивът и библиотеката на Българското книжовно дружество Архив на оригинала от 2013-11-06 в Wayback Machine. – Във: Из историята на Българското книжовно дружество (1869 – 1911). Сборник по случай 125–годишния юбилей на БАН. С., 1994, 214 – 233.
- ↑ Янкова, Иванка (2008) Огнища на духовна пробуда, УИ „Св. Климент Охридски“, стр. 32
- ↑ Соленкова, Л. „Априлското въстание в кореспонденцията на Марин Дринов: „Повест славна за моите панагюрци“, УДК 94(497.2):323.269.6„1876.04.18-05.23“ Дринов (044), стр. 329