Направо към съдържанието

Никола Христич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Христич
Никола Христић

Роден
Починал
26 ноември 1911 г. (93 г.)

Етноссърби
Националност Сърбия
Подпис
Никола Христич в Общомедия

Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на ОбреновичитеМихаил, Милан и Александър.

Родом от Сремска Митровица, която по това време (1818 г.) е в пределите на Австрия, в младежките си години Христич служи като подофицер в австрийските гранични войски. През 1840 година той емигрира в Сърбия. При управлението на княз Александър Караджорджевич Христич служи в съда и полицията. От 1856 до 1859 година е управител на Белград.[1]

При княз Михаил Обренович Христич заема поста на вътрешен министър (1860-1868) и за кратко (1867-1868) ръководи правителството. Отговорен е за премахването на разбойничеството, потискането на политическата опозиция с полицейски методи и ограничаването на местното самоуправление. След убийството на княза Христич е уволнен и преследван от либералите.[1]

През 1883 година Христич е назначен от крал Милан начело на безпартийно правителство, което разтуря доминираната от радикалите Скупщина, разпорежда разоръжаването на опълчението („народната войска“) и потушава Тимошкия бунт.[2]

Христич е отново министър-председател през 1888 и през 1894-1895 година. През първия период помага на крал Милан да въведе нова конституция на кралството, през втория помага на сина му, крал Александър, да я отмени. До 1901 година е председател на Държавния съвет.[1]

  1. а б в Moritsch, Andreas. Hristić, Nikola, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 189-190. Посетен на 31 януари 2018.
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. с. 115-128. Посетен на 31 януари 2018.