Никола Станев

Никола Станев
	Никола Станев
български историк
Роден	1 август 1862 г. Велчево, Османска империя
Починал	14 март 1949 г. (86 г.) София, Народна република България
Учил в	Петропавловска духовна семинария
	Никола Станев в Общомедия

Никола Станев е български историк.^[1]

Биография

Роден е на 1 август 1862 година в село Феда-Бей, Търновско. Учи в родното си село, а след това при учителите Никола Козлев и Никола Макариополски в Плаково.^[1]

Участва като доброволец в обоза на Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.^[1]

След това учи в Петропавловската духовна семинария край Лясковец при Трайко Китанчев и митрополит Климент Търновски. Участва дейно в подготовката на Съединението, а след това е доброволец в Ученическия легион по време на Сръбско-българската война. Завършва Семинарията с отличие и става учител в Търновската мъжка гимназия „Свети Кирил“. Учителства в Априловската гимназия, в София и други.^[1]

От 1892 година е началник на отдел в Министерство на народното просвещение и е редактор на „Сборник за народни умотворения“. През 1901 година е сред основателите на Съюза на българските учители и негов председател до 1933 година. Редактор е на „Училищен вестник“ и сътрудничи на списанията „Училищен преглед“, „Венец“, „Българско дружество“ и други. Той е сред учредителите на Българското историческо дружество, Върховния читалищен съюз и Дружеството за борба с туберкулозата. През 1936 година посещава село Голямо Белово, запознава се с неиздадените спомени на свещеник Михаил Радулов и слуша разказите на местните хора за Априлското въстание. След това пише книгата „Дейност на Голямо Белово във въстанието през 1876 г. (Живот и страдания на свещеник Михаил Ц. Радулов)“.

През 1942 година във Велико Търново излиза изследването му "История на великотърновската предбалканска котловина; селата Присово, Пчелище, Церова Кория, Къпиново, Миндя, Мариино, Плаково, Големаните, Килифарево и Дебелец със 129 образа", съдържащо уникални родословия на местни учители и църковни служители.

През 1943 година издава книгата „История на България 1878 – 1942 година“. Умира на 14 март 1949 година в София.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Попова, Севдалина (съст.). 24 април 1876 – Бельово въстана!. Пазарджик, Беллопринт, 2021. ISBN 978-954-684-497-2. с. 128 – 129.

[Белово-1] а ^б ^в ^г ^д Попова, Севдалина (съст.). 24 април 1876 – Бельово въстана!. Пазарджик, Беллопринт, 2021. ISBN 978-954-684-497-2. с. 128 – 129.

[1]