Направо към съдържанието

Никола Недков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Недков
български пластичен хирург
Роден
Никола Иванов Недков
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална Априловска гимназия
Семейство
БащаИван Недков
Братя/сестриСимеон Недков
Цветан Недков

Никола Иванов Недков е български медик, пластичен хирург, доцент, един от основателите на Катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден e на 24 февруари 1897 г. в Габрово. Син е на изтъкнатия предприемач Иван Недков, който прави първата в Габрово железарска фабрика. Негови братя са инж. Симеон Недков и инж. Цветан Недков. Никола Недков завършва Априловска гимназия в града.

Приет е за студент по медицина в Берлин, Германия. След дипломирането си (1922 г.) е назначен за военен лекар в Лом, където започва да прави възстановителни операции.

По-късно специализира пластичната и възстановителна хирургия при проф. Во във Франция, насочен от проф. Станишев, чийто асистент е в Университетската хирургична клиника на Медицинския факултет в София.[1]

През 1938 г. д-р Недков (тогава санитарен поручик) е назначен за началник на хирургическото отделение при Общовойсковата болница в София. През 1940 г. се уволнява по собствено желание. През 1945 г. е назначен за началник на I софийска специализирана хирургична МВБ (местна военна болница), имаща насоченост към възстановителната хирургия и протезиране, с отделение по лицево-челюстна хирургия. Работи и като ръководител на Протезния институт при Военно-инвалидния дом в София, и като началник на I хирургическо отделение на ОВБ, с насоченост и към възстановителната и пластична хирургия.[1]

Участва в основаването на Катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ (Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите), която е първата специализирана.[2] Защитава доцентура по пластична хирургия и става ръководител на същата катедра. Там работи до края на живота си.

Женен е за Цветана Стоянова Гузелска, потомка на стар видински род.

Почива на 18 септември 1955 г.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

Известни са няколко оригинални метода на д-р Никола Недков за кожна пластика (Бойчев, Б. и съавт. 1955). Една от първите научни публикации за интрамедуларно заковаване при фрактури на дълги тръбести кости е също негова. В нея споделя опита си от лечението на 6 диафизарни фрактури на тибията, а освен това подробно описва показанията, преимуществата и техниката на Кюнчеровия метод. Известна е и оригиналната интрамедуларна остеосинтеза на Недков, използващ усукани Киршнерови игли. За нея е характерна така важната еластичност на фиксацията, което представлява определен оригинален принос (Недков, Н. Военно-медицинско дело 1948:73-91).[1]

Превръща се в един от най-добрите български специалисти по пластична хирургия, постигнал резултати, които дори много десетилетия след това могат да съперничат на най-успешните оперативни намеси, с неоценими теоретични знания и опит. Проф. Бойчо Бойчев пише за него: „...Пръв Недков се заема със сериозно и задълбочено изучаване на материята и пръв в условията на една малка провинциална частна клиника започва практическото приложение на тази специалност у нас… И толкова по-ценен става неговият опит, защото е самобитен, без учител, придружен с предотвратяването на много трудности. За щастие Недков бе една творческа натура.“ [2]

Д-р Никола Недков написва две книги:

  • Естетичните дефекти и оперативното им коригиране. София, 1941.
  • Възстановителна хирургия на лицето. Наука и изкуство, 1956 г., под редакцията на Б. Бойчев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Танчев, Панайот. Развитие на българската ортопедия и травматология // www.researchgate.net.
  2. а б Евстатиев, Димитър. История на пластично-възстановителната и естетична хирургия в България // Архивиран от оригинала на 2017-01-12.
  • Пурел Милка, „Бележити габровци на ХХ век“, 2008 г., с. 28
  • Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско – немски делови и дипломатически отношения", в-к „Габрово днес“, 24 януари 2012 г., стр. 10