Никола Коча Лупу
| Никола Коча Лупу | |
| Роден | |
|---|---|
Никола Коча Лупу e баща на молдовския княз Василий Лупу.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сведенията за Никола Коча са оскъдни. Известно е, че е син на някой си Папас Коча и че е роден някъде в средата на 16 век. Според някои проучвания семейството му живее в Арбанаси, днешна България. Не е сигурно за кое Арбанаси става въпрос. Някои приемат, че се касае за Търновското Арбанаси, а други за Долно Арбанаси - днешното Пороище, Разградско. Родът му е с албански или гръко-аромънски произход, а предците му са преселници от Епир.[1][2]
По това време търговците на добитък от Балканите минавали северно от Дунава и купували евтино добитък и го продавали на двойна и тройна цена в Цариград. Някои от тези джелепи, сновящи между отвъддунавските княжества и Цариград, са били несъмнено албанци от днешна Северна България. Вероятно така в Молдова се озовава Никола Лупу, който благодарение на натрупаното богатство и последващ успешен брак успява бързо да се издигне. Първоначално Никола Коча се установил край дунавското село Монтеня, а по-късно се заселил в град Търговище, замогнал се, направил църква и учредил манастира „Стела“. Както изглежда той показал внимание и към българския манастир „Зограф“ в Света гора, тъй като в черква в молдовския град Васглуй е открита позлатена сребърна чаша (потир) с църковнославянски надпис, гласящ, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т.е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец“ с обширните негови имоти.
Още в края на 16 век Коча започва своята кариера във влашкия и молдовски княжески двор. През 1593 г. Кочи е вече велик войвода на Молдова, а след година бан на Влашко. По-късно преминава през редица високопоставени длъжности и еднакво добре приеман от владетелите и на двете княжества. Никола Кочи е женен за Ирина, дъщеря на молдовски болярин. От нея той има трима сина Василий, Георги и Гаврил, сред които най-важният бил бъдещия княз на Молдова Василий Лупу. Погребан е в манастира Стеля в старата столица Търговище.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ioan Bolovan (1997). A History of Romania. Center for Romanian Studies, ISBN 973-98091-0-3, p. 287. Voivode of Moldavia Vasile Lupu was an Albanian from Arbanasi, probably with distant origin from Epirus, a region of mixed population. The majority of the population of the famous region is Greek and Albanian, but there live also thousands of real Epirotes, the Romanian-speaking Vlachs of Pindus. This has served as a base for fabrications according to which Lupu was a Greek or a Vlach (Aromanian). Some Romanian historians explain that Epirote Vlachs are in fact Romanians and for this reason it is claimed Lupu was a Romanian. However, the most interesting fabrication is that Lupu was a Bulgarian because his father lived in Arbanasi, which today is part of Bulgaria.
- ↑ Evguenia Davidova, Wealth in the Ottoman and Post-Ottoman Balkans: A Socio-Economic History, I.B.Tauris, 2016, ISBN 0-85773-949-2: "But in 1641 the Moldavian prince Vasile Lupu, who was of Albanian origin from Epirus (his family took refuge with other mercenaries in Arbanasi, before they moved to Moldavia), paid off the debt with his own funds."
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Екип 7, 13 юли 2015, Защо от Пороище няма княз, въпреки че много ни се иска?[неработеща препратка]
- Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67. Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine.
