Никола Данаилов

Никола Данаилов
	Никола Данаилов
български революционер и военен
Роден	1877 г. Райково, Османска империя
Починал	май 1957 г. (80 г.) Райково, Народна република България
Учил в	Белградски университет
	Никола Данаилов в Общомедия

Никола Данаилов Костов е български революционер и военен, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Данаилов е роден в 1877 година в ахъчелебийското село Горно Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България, в семейството на кмета на Райково Данаил Костов Данаилов. Брат му Васил Данаилов също е деец на ВМОРО. В 1900 година завършва педагогическото училище в Кюстендил и става учител в село Бистрица, Софийско, в Созопол, където се включва в местното македоно-одринско дружество и после продължава да работи, като учител на други места. Влиза във ВМОРО. Непосредствено след конгреса на Петрова нива на 5 юли 1903 година в Родопите, близо до село Карлуково, се състои така нареченият Родопски конгрес на ВМОРО с участието на представители от Ахъчелебийския революционен район. Никола Данаилов е избрано за секретар в боевото тяло, което има задача да ръководие действията в района.^[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Пею Шишманов. През 1905 г. завършва Школа за запасни офицери в София. По-късно следва инженерство в Белградския университет, но при избухването на Балканската война в 1912 година прекъсна следването си и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение, като оглавява партизанска чета (взвод) №23, с която действа в Ахъчелебийско.^[2]

По-късно четата му влиза в състава на 12 лозенградска дружина. По време на Първата световна война е ротен командир в Трети пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия.^[3]

Умира през май 1957 година в Райково.^[4]

Бележки

↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 90.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198, 893.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 118.

[1] Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 90.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198, 893.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 118.

[1]

[2]

[3]

[4]