Никола Геджов
Никола Геджов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола Илиев Геджов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Геджов е роден на 15 март 1876 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Работи като гурбетчия в Канък, Анадола, в 1902 година.[1] В началото на 1903 година Наум Митрушев, член на ръководството на смърдешкия революционен комитет, натоварен с мисия да организира гурбетчиите, пристига в Мала Азия и привлича Геджов към ВМОРО.[2] На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник[3] и Геджов участва в освобождаването на четата. Участва в сражението с турци и гърци при Желево. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с отряда на Васил Чекаларов, като взима участие нападението на Жервени, в сражението при Билища и Капещица, в големия бой при Локвата в Смърдешката планина и в сражението при Апоскеп. С четата на Васил Кономладски тръгва към Мариово и участва в сражението при Пожарско с редовна турска войска. Тръгват за Прилеп, но срещат четата на Гьорче Петров и Лука Иванов, които идват от България, и се връщат. Участва в сражението при Чанище, след което се оттеглят в Леринското поле, където се срещат с Борис Сарафов и участва в последното сражение при Лаген.[2]
На 16 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 19.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 20.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 223.