Никола Биолчев
| Никола Биолчев | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Илиев Биолчев (Биволчев[1]), известен като Ничо Биолчев, е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Биолчев е роден в град Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Произхожда от големия род Биолчеви. Занимава се с търговия. През пролетта на 1867 година е сред снователите е на прилепското читалище „Надежда“.[2][3] В 1884 година е избран за член на Прилепската българска община.[1] Председател е на Прилепското училищно настоятелство. Присъединява се към ВМОРО. В 1899 година е избран за член на Прилепския околийски революционен комитет, а от октомври 1901 година го оглавява.[4] Освен него в ръководството са Тале Христов, Кочо Иванов, Коце Берберот, Коста Груев и Гьорче Брайлоец.[5] Ранен е от върховисти в отговор на убийството на Голалев.[6]
Умира през април 1907 година в Битоля.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Илия Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Биолчев (1837 – 1894) | Никола Биолчев (? – 1907) | Коста Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Виктория Митанова (1878 – 1951) | Боян Биолчев (1870 — 1933) | Илия Биолчев (1880 - 1937) | Милан Биолчев (1876 - 1950) | Параскева Лозанчева (1880 - 1936) | Анастас Лозанчев (1870 - 1945) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Биолчев (1906 – 1997) | Екатерина Джингова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Боян Биолчев (р. 1942) | Мариана Евстатиева (р. 1939) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи (1878-1885), книга първа. София, Синодално издателство, 1969, стр. 579.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 29.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 148.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 35.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 164.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 50.
