Николай Сличенко
| Николай Сличенко | |
 Сличенко през 2010 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | Николай Алексеевич Сличенко
27 декември 1934 г.
|
| Починал | |
| Стил | руско-цигански романси |
| Инструменти | вокал |
| Глас | тенор |
| Активност | от 1951 г. |
| Музикален издател | Мелодия и др. |
| Уебсайт | slichenko.ru |
| Николай Сличенко в Общомедия | |
Никола́й Алексе́евич Сличе́нко (на руски: Никола́й Алексе́евич Сличе́нко (27 декември 1934 – 2 юли 2021) e съветски и руски певец, театрален и филмов актьор и режисьор от цигански произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 декември 1934 г. в Белгород (или наблизо), Съветска Русия, в семейство на цигани. По време на Втората световна война загубва много роднини, баща му е застрелян пред очите му през 1942 г. След войната семейство Сличенко е в цигански колхоз във Воронежка област, тогава Николай чува за циганския театър „Ромен“ („Ромэн“) в Москва.
Постъпва в театър „Ромен“ като артист в спомагателния състав през 1951 г. Още през следващата 1952 г. му се удава възможност да замени заболял актьор в представление. Понастоящем играе повече от 60 роли в родния си театър, а също така участва в редица популярни филми.
През 1977 г. Николай Сличенко става главен режисьор на театър „Ромен“[1], след като завършва Висшите режисьорски курсове в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС; днес: Руска академия за театрално изкуство) през 1972 г. Освен постановките на родния си театър е режисирал също игрален филм.
Създава в средното музикално училище „Гнесини“ (днес Руска академия за музика „Гнесини“) студия за подготовка на професионални кадри за театър „Ромен“, открива Цигански национален курс при висшия Театрален институт „Борис Щукин“, пак в Москва.
Умира на 2 юли 2021 г. в Москва.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1964 | „Замурдынэ“/ „Милая“[2] | SP | Мелодия | 0042839-40 |
| 1964 | „Песня Бруно“/ „Бида“[3] | SP | Мелодия | 0042937-8 |
| 1964 | „Цыганские песни“[4] | ЕP | Мелодия | 33Д—00014693-4 |
| 1967 | „Николай Сличенко“[5] | ЕP | Мелодия | 45Д—00020533-4 |
| 1968 | „Поëт Николай Сличенко“[6] | ЕP | Мелодия | 33ГД—000933-4 |
| 1969 | „Очи чëрные“/ „Бида“[7] | SP | Мелодия | 48005-6 |
| 1969 | „Николай Сличенко“[8] | LP | Мелодия | 33Д—026697-8 |
| 1971 | „Николай Сличенко“[9] | МС | Мелодия | 00016 |
| 1987 | „Когда поет душа“[10] | LP | Мелодия | А60 00295 006 |
| 1994 | „В стиле ретро“ | CD | RDM | CDRDM 3 07 038 |
| 2004 | „Любимые песни.Ru“ | CD | RDM | CDRDM 0411513 |
| 2008 | „Любимые песни.Ru часть 2“ | CD | RDM | CDRDM 0801758 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография
- ↑ „Замурдынэ“/ „Милая“ – 0042839-40 (1964) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Песня Бруно“/ „Бида“ – 0042937-8 (1964) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Цыганские песни“ – 33Д—00014693-4 (1964) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Николай Сличенко“ – 45Д—00020533-4 (1967) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Поëт Николай Сличенко“ – 33ГД—000933-4 (1968) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Очи чëрные“/ „Бида“ – 48005-6 (1969) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Николай Сличенко“ – 33Д—026697-8 (1969) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Николай Сличенко“ – 00016 (1971) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
- ↑ „Когда поет душа“ – А60 00295 006 (1987) в сайта „Каталог советских пластинок“, records.ru
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
