Николай Икономов
| Николай Икономов | |
| български писател и фолклорист. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 декември 1974 г.
|
Николай Илиев Икономов е български писател и фолклорист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Икономов е роден на 12 юли 1886 г. в Лом, в семейството на известен разградски род. Баща му, Илия Икономов е околийски началник, а майка му учителка. Внук е на Никола Икономов (Жеравненеца), народен представител в Учредителното народно събрание след освобождението на България и автор на първия научен труд издаден в страната „Земеделие“. Баба му Станка Николица Спасо-Еленина е народна учителка, една от първите български поетеси и основателка на женско дружество в Разград. Семейството му има родствени връзки с Г. С. Раковски и Георги Мамарчев. Георги Буюкли Мамарчев е първи братовчед на Никола Икономов. Съби Стойков Попович (Георги Сава Раковски) е син на първа батовчедка на Никола Икономов.
Николай Икономов получава в Разград основното си образование, след което учи в Първа мъжка гимназия в София. През 1908 г. се записва студент по право в Софийския университет. През 1912 г. взема участие в Балканската война като доброволец. Ротен командир в Македоно-одринското опълчение (1912 – 1913).[1][2] През май 1913 година се уволнява поради болест от Опълчението.[3]
След завръщането си от фронта започва работа като адвокат. През 1937 г. със собствени средства отива във Виена и организира защитата на група български емигранти, членове на Комунистическата партия.[4]
Умира на 1 декември 1974 г. в София.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]За първи път пише под псевдонима Енигма в „Българан“, „Кръгосвет“, „Смях“ и други. През 1930 година излиза неговата книжка „Разградска прослава“, стихотворна хумористична история на града, с включени шаржове от автора.[5][6][7] Приходите са в полза на бедните ученици от гимназията и разградското читалище „Развитие“.[7]
Автор е на стихотворения и разкази: „Приключенията на бабиното петле“ – приказка в стихове, с илюстрации на Александър Божинов (1941), стихосбирките „Някога и сега“ и „Тримата пакостници“ (1942), сборника „Разкази и скици“, Ч. 1 (1942). През 1943 година излиза сборника му „Темида“ – художествено-литературен и хумористичен сборник.[6]
С дейността му като юрист е свързана книгата му „Мошеничества и шантаж. Как се мами и използва правосъдието“ (София, 1929, 48 с.).[8]
Известен повече с трудовете си върху изследването на българско народно творчество. Работи повече от 25 години върху изготвяне на цялостна класификация на българското народно творчество.[9] Трудът му „Балканска народна мъдрост“ – успоредици на български, сръбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици е издаден през 1968 г. от Издателството на БАН.[10] Впоследствие е издаден на гръцки език.[11]
Архивно наследство
[редактиране | редактиране на кода]Личният му архив се съхранява във фонд 1598К в Централен държавен архив. Той се състои от 1494 архивни единици от периода 1865 – 1975 г.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ЦДА, ф. 1598К, История на фондообразувателя, Икономов, Николай Илиев (1886 – 1974) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 ноември 2022 г.
- ↑ ЦДА, ф. 1598К, оп. 1, а.е. 14
- ↑ ЦДА, ф. 1598К, оп. 1, а.е. 7
- ↑ ЦДА, ф. 1598К, Историческа справка
- ↑ Дулев, Дулинко. „Разградска прослава“ и нейният автор // archive.ekip7.bg. 27 януари 2016. Посетен на 10 ноември 2022.
- ↑ а б Николай Илиев Икономов // plus.cobiss.net.
- ↑ а б Икономовъ, Николай Ил. Разградска прослава. Хумористична история на града. Карикатури и илюстрации от Тутсузов. София, Разградска дружба, 1930.
- ↑ Български книги, 1878-1944: библиографски указател, Том III, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1979, с. 61.
- ↑ ЦДА, ф. 1598К, Историческа справка
- ↑ Икономов,Николай Илиев. Балканска народна мъдрост: успоредици на български, сърбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици и поговорки, Издателство на БАН, София, 1968, 362 с.
- ↑ ЦДА, ф. 1598К, оп. 1, а.е. 40.