Николай Аничков
| Николай Аничков | |
| руски патоморфолог | |
| Роден |
22 октомври 1885 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 7 декември 1964 г.
|
| Погребан | Богословско гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Учил във | Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ |
| Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Червена звезда Червено знаме на труда (СССР) |
| Николай Аничков в Общомедия | |
Николай Николаевич Аничков (3 ноември 1885, Санкт Петербург - 7 декември 1964, Ленинград) е руски съветски патоморфолог.
Той е академик на Академията на науките на СССР (1939) и на Академията на медицинските науки на СССР (1944), почетен член на академиите на науките на Италия и Румъния, доктор на медицинските науки (1912), носител на Държавната награда на СССР (1942). Считан е за най-големия руски патолог. Създава теорията за атеросклерозата. Работи върху патогенозата на заразните болести.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Аничков е представител на старата аристократична фамилия Аничков. Николай е син на депутата и заместник-министър на образованието Николай Милиевич Аничков (1844-1916). Майка му е дъщеря на свещеника Йосиф Василиев, който е построил православната катедрала „Св. Александър Невски“ в Париж. Женен е за Наталия - дъщерята на кмета на гр. Акерман, с която имат син Милий, станал известен военен хирург. Внукът му Николай е професор по патологична анатомия. Първата му съпруга умира през 1942 г. Жени се втори път за Вера Бартенева - бивша аристократка от Кострома, инженер-химик. От този брак няма деца.
Николай Аничков завършва Императорската военномедицинска академия през 1909 г. Кара стаж зад граница през 1912-1913 г. Става професор и ръководител на отдел „Патология“ в Института по експериментална медицина, ръководен от него през 1920-64 г. Успоредно с това е ръководител на отдел „Патологична физиология“ във Военномедицинската академия (1920-46).
Интересува се от руска музика, литература и история, обича природата и животните. В свободното си време работи в градината на вилата си в Команово.
Умира през 1964 г. Погребан е в Санкт Петербург. На неговото име е наречена лаборатория по атеросклероза в Научноизследователския институт по експериментална медицина.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 60 лет Российской академии медицинских наук. — М.: НПО «Медицинская энциклопедия», 2004.
- Саркисов Д. С. с соавт. Н. Н. Аничков. — М.: Медицина, 1989;
- Климов А. Н. с соавт. Н. Н. Аничков в Институте экспериментальной медицины, СПб, 1995;
- К 120-летию со дня рождения академика АН и АМН СССР Н. Н. Аничкова (редакционная). — Арх пат., 2005, вып. 5, с. 3-6;
- Санкт-Петербург. 300 + 300 биографий. Биографический словарь / St. Petersburg. 300 + 300 biographies. Biographic Glossary // Сост. Г. Гопиенко. – На рус. и англ. яз. – М.: Маркграф, 2004. – 320 с. – Тир. 5000 экз. – ISBN 5-85952-032-8. – С. 15;
- Аничков Н. М., Первооткрыватель в патологии. К 125-летию со дня рождения академика Н. Н. Аничкова. — Вестник РАН, 2010, вып. 11, с. 1005—1012;
- Аничков Н. М., Н. Н. Аничков — крупный российский патолог, открывший значение холестерина в патогенезе атеросклероза. — В кн. 12 очерков по истории патологии и медицины. — СПб: Синтез бук, 2013. — сс. 78-103.
- Friedman M., Friedland G.W., Medicines`s 10 Greatest Discoveries, Yale Univ. Press, New Haven-London, 1998;
- Steinberg D., The Pathogenesis of Atherosclerosis. An interpretive History of the Cholesterol Controversy: Part I. — J. Lipid Res., 2004, Vol. 45, p. 1583—1593.
- Konstantinov I.E., et al., Nikolai N. Anichkov and His Theory of Atherosclerosis. — Texas Heart Inst. J., 2006, vol. 33, N 4, p. 417—423.