Направо към съдържанието

Николаево (област Велико Търново)

Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево
България
43.2974° с. ш. 25.9796° и. д.
Николаево
Област Велико Търново
43.2974° с. ш. 25.9796° и. д.
Николаево
Общи данни
Население64 души[1] (15 март 2024 г.)
4,2 души/km²
Землище15,34 km²
Надм. височина278 m
Пощ. код5168
Тел. код06163
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ51593
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)

Николаево е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

Селото е било българска махала в турското село Юрюклеръ, което преведено на български значело – „буйни коне“ или „табун коне“. Юрюклери е било прекръстено в с. Николаево веднага след Освобождението. в памет на главнокомандующия армията при освобождението на България от османска власт, Великия княз Николай Николаевич (с указ № 56 от 28 март 1885 г.) Основно събитие през Руско-Турската война е „Битката при Чаиркьой“ на 9/21 септември 1877 г. когато след ожесточен бой за командната височина по шосето с. Чаиркьой (Камен) – с. Юруклер (дн. Николаево) Османската армия претърпява тежка загуба от 1500 убити и ранени. Руските загуби са 500 убити и ранени. Загиналите руски войни са погребани в осем братски могили при с. Камен.

Съобразно статистическите данни населението на селото се характеризира със следната демографска динамикака:

  • 1880 г. – 498 ж. /327 българи, 171 турци/
  • 1887 г. – 503 ж. /480 б., 3 т., 20 цигани/
  • 1892 г. – 555 ж. /544 б., 11 т./
  • 1900 г. – 647 ж. /634 б., 7 т., 6 ц./
  • 1905 г. – 736 ж. /707 б., 12 т., 17 ц./
  • 1910 г. – 780 ж. /755 б., 25 ц./

Към 2014 г. селото е сравнително обезлюдено и наброява до 80 жители-българи и около 10 временно пребиваващи цигани и турци – при близо 200 годни за живот къщи.

Землището на селото, в поголямата си част е изкупено от местния арендатор и други земевладелци.☁

В горния рай на селото извира река Черни лом – оттук и името на следващото село по реката с. Лом Черковна или може би обратното – от името на селото реката си е получила името. Другата забележителност на селото е могилата. Тя е почти в средата на селото. Произходът ѝ може би още не е установен, но е ясно, че е изкуствена и е от стари времена. Върхът на могилата представляваше кръгла и равна поляна. Особено атрактивна е и селската чешма, която дори и в най-сухите периоди не променя своя воден дебит и ниска температура.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 117 100,00
Българи 106 90,59
Турци 0 0,00
Цигани 11 9,40
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Полето във формата на сърце, училище, което вследствие е съборено.

Събора на селото е първата седмица от месец ноември.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)