Николаево (област Велико Търново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.
Николаево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 64 души[1] (15 март 2024 г.) 4,2 души/km² |
Землище | 15,34 km² |
Надм. височина | 278 m |
Пощ. код | 5168 |
Тел. код | 06163 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 51593 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
Николаево е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било българска махала в турското село Юрюклеръ, което преведено на български значело – „буйни коне“ или „табун коне“. Юрюклери е било прекръстено в с. Николаево веднага след Освобождението. в памет на главнокомандующия армията при освобождението на България от османска власт, Великия княз Николай Николаевич (с указ № 56 от 28 март 1885 г.) Основно събитие през Руско-Турската война е „Битката при Чаиркьой“ на 9/21 септември 1877 г. когато след ожесточен бой за командната височина по шосето с. Чаиркьой (Камен) – с. Юруклер (дн. Николаево) Османската армия претърпява тежка загуба от 1500 убити и ранени. Руските загуби са 500 убити и ранени. Загиналите руски войни са погребани в осем братски могили при с. Камен.
Съобразно статистическите данни населението на селото се характеризира със следната демографска динамикака:
- 1880 г. – 498 ж. /327 българи, 171 турци/
- 1887 г. – 503 ж. /480 б., 3 т., 20 цигани/
- 1892 г. – 555 ж. /544 б., 11 т./
- 1900 г. – 647 ж. /634 б., 7 т., 6 ц./
- 1905 г. – 736 ж. /707 б., 12 т., 17 ц./
- 1910 г. – 780 ж. /755 б., 25 ц./
Към 2014 г. селото е сравнително обезлюдено и наброява до 80 жители-българи и около 10 временно пребиваващи цигани и турци – при близо 200 годни за живот къщи.
Землището на селото, в поголямата си част е изкупено от местния арендатор и други земевладелци.☁
В горния рай на селото извира река Черни лом – оттук и името на следващото село по реката с. Лом Черковна или може би обратното – от името на селото реката си е получила името. Другата забележителност на селото е могилата. Тя е почти в средата на селото. Произходът ѝ може би още не е установен, но е ясно, че е изкуствена и е от стари времена. Върхът на могилата представляваше кръгла и равна поляна. Особено атрактивна е и селската чешма, която дори и в най-сухите периоди не променя своя воден дебит и ниска температура.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 117 | 100,00 |
Българи | 106 | 90,59 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 11 | 9,40 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Полето във формата на сърце, училище, което вследствие е съборено.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събора на селото е първата седмица от месец ноември.
|
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)