Никодим I
| Никодим Никодим | |
| православен духовник | |
 | |
| Роден |
в рашките предели |
|---|---|
| Починал | 1325 г.
|
| Погребан | Печка патриаршия, Печ, Косово |
| Религия | православие |
| Никодим в Общомедия | |
Свети Никодим I е сръбски архиепископ от 1317 г. до 1324 г. в продължение на точно седем години. Свети Никодим е изявен с това че е пионер на исихазма на Балканите; книжовник и дипломат.
Роден е някъде от 1270 г. в рашките предели (Стари Рас), отпреди разширението на кралството към Македония. Подвизава се в Света гора, където от 1311 г. до 1316 г. е игумен на Хиландар. Заедно с Данило II, който е негов наставник, успяват да опазят манастирската собственост от оплячкосване от страна на каталанската компания. Ползва се с огромен авторитет, след като успява да помири Хилендар и Зограф по имотни спорове. След смъртта на Сава III, в труден и проточил се избор, е избран за архиепископ "на всички сръбски и поморски земи" (през 1317 г.). Негова е заслугата за помирението между Стефан Милутин и Стефан Дечански, след мнимото или не ослепяване на син от баща и принудителното изгнаничество на сина със семейството му в Цариград. Презумира се, че след смъртта на Милутин, в избухналия и граждански конфликт за короната между Дечански, Стефан Константин и Стефан Владислав II, е на страната на победителя, защото той коронясва Стефан Дечански за крал през 1322 г.[1][източник? (Поискан преди 10 дни)]
Никодим е изключителен книжовник, превел Йерусалимския типик на Св. Сава Освещени.[2] Той въвежда подвижническия живот (много време преди Парория), полагайки много усилия за изкореняване на богомилската ерес, за противодействие на католицизма и за утвърждаване на православната вяра. По негово архиепископско време е завършена печката катедрална църква „Св. Димитър“, в която се пазят редом с неговите мощи и тези на Ефрем Печки. Похвалната му служба е дело на Марко Печки, автор и на житието на св. Ефрем Печки.[3]
Православната църква чества паметта му на 11 май по юлианския календар и на 24 май по григорианския календар, т.е. в деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заб. Милутин е принуден да се съобрази с избора му на архиепископ, въпреки че фаворизира неговия наставник Данило II. Това обстоятелство показва, че е подръжник на партията заменила Драгутин с Милутин. Все още се спори в историографията, чий майчини синове са Константин и Дечански, но вероятно зад пристрастията към престолонаследник се крият политико-народностните чувства, съответно към първата съпруга на Милутин – Елена Йоанна Дукина и последващата кралица – Анна Тертер.
- ↑ Заб. Типикът е преведен на рашки правопис, който според Иван Добрев е български. (виж: Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991 г.)
- ↑ Заб. Тези и други факти предполагат българската народност на този сръбски архиепископ, след който следват цяла поредица българи на патриаршеския трон с катедра в Печ.
- ↑ Драгић Живојиновић: Архиепископ Никодим I, стр. 97-112.
| Сава III | → | печки патриарх (24 май 1317 – 24 май 1324) |
→ | Данило II |
|
