Никифор I Костурски
| Никифор Νικηφόρος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | „Успение Богородично“, Костур, Гърция |
Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Никифорос) е гръцки духовник, костурски митрополит от 1841 до 1874 година.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Скопия (Балъклъ) на остров Алони (Пашалиманъ) в Мраморно море. Служи като велик архидякон на Патриаршията.[2]
Избран е за костурски митрополит през януари 1841 година. В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му Янис Папамадзарис са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия.[3] На 29 март 1863 година заминава като член на Светия синод в Цариград.[4] На 19 март 1865 година тръгва обратно към епархията си.[5]
Двамата с Папамадзарис развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в Костурско. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - Георги Динков, отец Герасим Калугера и Търпо Поповски, като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски:
| „ | Известието за отварянето на Косинското българско училище стреснало гръцкия кириарх Никифор, който като много прост и неграмотен се ръководеше от секретаря си Яни Граматик, който беше все и вся и веднага повдигна дело в Корчанското съдилище, на което ме представи за най-интригант и нарушител на владишките показания, затвори училището ми и съдружно с косинските първенци, числящ се и свещеник Захария, ни закара в Корча, дето несправедливо ни държа три цели месеци под надзор в мръсните ханища...[6] Никифор със секретаря си Яни, зашеметен от появата на българизма и от силното движение на новодошлите учители, се запретнаха с всички морални сили да попречат на подновеното българско учебно дело, за което употребиха немалки суми, само и само да могат да унищожат тримата учители и да затворят училищата им. Постоянно подкупени албанци сновяха по 3 български села и търсеха случай да убият родолюбивите трима учители, но напразно.[7] | “ |
Същевременно Никифор целенасочено унищожава всички български старини в епархията. В 1872 година при срутване на зид в галищката средновековна църква „Свети Георги“ се открива хранилище с български пергаментови ръкописи, които са натоварени на три конски товара от владиката и изгорени. Никифор Костурски унищожава и всички български ръкописи в Сливенския манастир, в който по времето на съществуването на Охридската архиепископия е имало духовно училище с пансион. Владиката унищожава и откритите в олтара при ремонт на църквата „Света Параскева“ в костурската Драгота махала.
Никифор Костурски се удавя по време на почивка в баните в Коница, Янинско на 27[2] или 28 юни 1874 година.[8] Костите му са пренесени и погребани в двора на Костурската митрополия от митрополит Кирил Костурски на 3 ноември 1875 година.[2]
- Ктиторски надписи, споменаващи митрополит Никифор
-
„Свети Атанасий Безсребренически“ в Костур, 1844 г. -
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Занско, 1857 г. -
„Свети Архангели Позерски“ в Костур, 1859 г. -
„Въведение Богодорично“ в Загоричани, 1861 г. -
„Свети Николай“ в Невеска, 1867 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 49-51. Посетен на 25 юли 2014.
- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κορυτσάς κυρός Νεόφυτος. (περ. 1795-1874). (Οικουμενικό Πατριαρχείο) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 август 2020 г.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 49. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 238. Посетен на 7 септември 2014.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 25.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 26.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 28 - 29.
| Атанасий | → | костурски митрополит (януари 1841 – 28 юни 1874) |
→ | Иларион |
