Никифор Евфорвин
| Никифор Евфорвин | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | преди 1130 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Константин Евфорвин Катакалон |
| Съпруга | Мария Комнина[1] |
| Деца | Алексий Комнин Андроник Комнин Йоан Комнин |
Никифор Евфорвин (на гръцки: Νικηφόρος Εὐφορβηνός) е византийски аристократ от края на XI и началото на XII век, който бил зет на император Алексий I Комнин.
Никифор е издънка на престижния аристократичен род на Евфорвините – баща му Константин Евфорвин Катакалон е един от най-доверените генерали на император Алексий I Комнин.[2] За първи път за Никифор споменава Анна Комнина в своята Алексиада във връзка с войната на Алексий I срещу куманите и 1095 г. Тогава Никифор служи под командването на баща си Константин в частта, изпратена в помощ на обсадения от куманите Адрианопол и неговия управител Никифор Вриений, като заповедите към Константин били да влезе в града откъм Калатидите и да нападне куманите през нощта. Обнадежден, че силите му ще останат незабелязани от врага, Катакалон веднага потеглил с войските си за Орестиада, но куманите узнали за приближаването му и ненадейно го нападнали с голяма конница, отблъснали го и го преследвали ожесточено. Тогава според думите на Анна Комнина Никифор Евфорвин проявил голяма храброст, като се обърнал и пронизал с копието си един от преследващите ги скити, който веднага паднал мъртъв.[3] В този момент Анна прави обширно отклонение от разказа си, за да похвали бойните умения и личните качества на зет си:
| „ | Никифор наистина знаеше да върти копие и да се прикрива с щит. А ако някой го видеше да препуска, не би го сметнал за ромей, но за човек, дошъл от Нормандия. Защото, когато препускаше, този юноша беше чудна гледка и наистина съвършено творение на природата. Беше много благочестив към бога, в отношенията си с хората - благ и приятен | “ |
Алексиада, кн. X, 3[4] | ||
Заради доверието и близките отношения между баща му и Алексий I Комнин, около 1099 г. Никифор бил оженен за по-малката дъщеря на императора – багренородната Мария Комнина, и по този повод е издигнат в ранг на паниперсеваст. От Мария Никифор имал трима сина и поне три дъщери.[5] За двама от синовете им – Алексий и Андроник, се знае, че са заемали висши военни и административни длъжности при управлението на император Мануил I Комнин.[6], Друг техен син Йоан е известен единствено от поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в типика на константинополския манасатир „Христос Филантроп“.[7] Техни дъщери, които според Константинос Варзос са три – Ирина, Анна и Мария[8], – са отбелязани в типика на константинополския манастир „Богородица Кехаритоменска“.[9]
Никифор Евфорвин починал рано – между 1118 г. и 1130 г. Като част от императорското семейство, неговата памет била почетена от императрица Ирина Дукина в типика на манастира „Богородица Кехаритоменска“ и от император Йоан II Комнин – в типика на манастира „Христос Пантократор“.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ E Genealogia ton Komnenon. с. 202.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 65, 237; ODB, с. 1113, "Katakalon" (A. Kazhdan).
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 3. Цитат по: ГИБИ VIII 1972, с. 107
- ↑ Цитат по: ГИБИ VIII 1972, с. 107
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53; Varzos 1984, с. 202.
- ↑ Varzos 1984, с. 381; 336; Gautier 1985, с. 36, 37, f.n. 27.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53.
- ↑ Varzos, с. 387; 338; 339.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 194, 237.
- ↑ Gautier 1969, с. 252-253; Gautier 1985, с. 120; 121, fn. no. 27 под линия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история, Т. VIII. София: БАН, 1972, http://www.promacedonia.org/gibi/8/index.html
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5-165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41–69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve and Louvain: Bureau du Recueil Collège Érasme and Éditions Nauwelaerts, OCLC 8468871
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Konstantinos Katakalon Euphorbenos, military man and diplomat (ID: Konstantinos 123). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/107556/
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Nikephoros Katakalon Euphorbenos, son-in-law of Alexios I (ID: Nikephoros 178). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/161224/