Никифор Вриений (етнарх)
| Никифор Вриений | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1058 г.
|
| Военна служба | |
| Звание | Етнарх |
| Семейство | |
| Деца | Никифор Вриений Стари Йоан Вриений |
Никифор Вриений (на гръцки: Νικηφόρος Βρυέννιος) е византийски генерал/военачалник, етнарх и бунтовник против император Михаил VI Стратиот.
Никифор Вриений служи при император Константин IX Мономах като етнарх в тема Македония, където командва чуждестранни наемни контингенти.[1] През 1051 г. той побеждава печенезите, които много години ограбват балканските провинции. През 1054 г. той участва със своята македонска войска в поход против селджуките.
Когато Константин IX през януари 1055 г. е на смъртно легло, Никифор Вриений е към военните, които искат дука на тема България Никифор Протевон († 1055) на трона на Константинопол. Този план се проваля от зълвата на Константин Теодора III, която вкарва съперника в манастир и поема управлението след смъртта на Константин. Никифор Вриений е уволнен и заточен.
След смъртта на Теодора на 31 август 1056 г. следващият император Михаил VI Стратиот извиква обратно Никифор Вриений от изгнанието. Той получава предишния си ранг, но не и отчуждените си имоти. Той е изпратен през 1057 г. отново с контингент от 3000 мъже за подкрепа на заплашената от селджуките тема Кападокия и той решава да свали Михаил VI. Той разчита на недоволните известни генерали от Изтока, между тях Исак I Комнин. При пристигането му в Кападокия Вриений наказва един императорски чиновник, който не му се подчинява и го вкарва в затвор. Офицерите, които имат конфликт заради заплащането им не го следват, пленяват го и го ослепяват и го закарват в Константинопол. Това кара неговият съюзник Исак I Комнин да узурпира. На 30 август 1057 г. Михаил VI е свален от трона.
Никифор Вриений е баща на узурпатора Никифор Вриений Стари († 1094) и Йоан Вриений († 1078). Дядо е на историка Никифор Вриений († 1137), женен за Анна Комнина, дъщеря на император Алексий I Комнин.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Аталиат 53 – 54
- Михаил Глика 599
- Анна Комнина, Алексиада 1 Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., 12 – 20
- Йоан Скилица, Konstantin IX 24 – 25; Theodora 1, Michael VI 3 – 6
- Йоан Зонара 18, 2
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Jean-Claude Cheynet: Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210) (= Publications de la Sorbonne. Série Byzantina Sorbonensia. Bd. 9). Reimpression. Publications de la Sorbonne Centre de Recherches d'Histoire et de Civilisation Byzantines, Paris 1996, Шаблон:Falsche ISBN, S. 66 Nr. 76.
- Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 162.
- Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford CA 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 594 – 597.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kazhdan, Alexander, ed. (1991), Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, ISBN 978-0-19-504652-6
- ↑ Kazhdan 1991, p. 329.
