Направо към съдържанието

Никифор Василаки (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никифор Василаки
Роден
Починал
1079 г.

Никифор Василаки (на гръцки: Νικηφόρος Βασιλάκης), често срещан просто като Василаки (Βασιλάκιος), е византийски аристократ и пълководец от края на XI век, който през 1078 г. повежда бунт и се опитва да свали император Никифор III Вотаниат, но е победен от Алексий Комнин.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Никифор произлизал от аристократичен род и е описван като най-известния член на семейството си, което според Александър Каждан има арменски или пафлагонски произход. Баща му се казвал Флор, а брат му е Мануил Василаки.[1] Според Анна Комнина Никифор Василаки се отличавал с удивително големия си ръст, със силните си мишци и благородното си лице; притежавал мъжествен и несъкрушим дух и като цяло от него лъхало на нещо властническо: с гръмливия си глас и мощен вик бил в състояние да сломи дързостта на всеки човек, а освен това бил еднакво непобедим и в словото си, когато искал да поощри войника в сражение или да го обърне в бягство.[2]

През 1068 г. Никифор Василаки служи като дука на Теодосиуполис, когато взема участие с войските си в кампаниите на Роман IV Диоген, предшестващи битката при Манцикерт. Малко преди битката обаче Василаки е заловен от врага, след като се спуска в необмислено преследване на една отстъпваща турска група на твърде далечно разтояние.[3] При Михаил VII Дука Никифор Василаки е командирован в Пафлагония, а впоследствие става и дук на Дирахиум.[4] По време на краха на режима на Михаил VII Дука Никифор Василаки, все още драчки дука, започва да планира въстание още през лятото на 1077 г., първоначално като поддръжник на Никифор Вриений, но едва през пролетта на 1078 г. решава, че му е дошло времето да действа самостоятелно.[5] Подкрепен от брат си Мануил, Гимн, Тесаракондапих и Григорий Месимар, всички те – военни командири, и от деволския епископ Теодор, Никифор се преместил на позиции в Солун, където да дочака изхода от сблъсъка между двама други претенденти за трона, Никифор III Вотаниат и Никифор Вриений, за да може бързо да смаже изтощения победител.[6] Още докато бил в Охрид на път за Солун, Василаки поискал да бъде коронясан за император, но архиепископът на България Йоан Лампин осуетил плановете му.[7] Когато достигнал Солун, с изненада научил за възцаряването на Вотаниат, на когото изпратил писмо с клетва за вярност, но продължил да се подготвя да му се противопостави със сили, състоящи се от ромейски, български и албански войници, франки (нормани) от Италия, варяги и печенежки наемници.[6] След като разбира за намеренията му, първоначално Никифор III се опитва да разубеди Василаки, като му изпраща хрисовул с щедри предложения за опрощение и нова титла на новелисим. Василаки обаче отхвърлил предложението, подведен от самоувереността си, която го карала да мисли, че победата му е в кърпа вързана. Тогава императорът изпратил срещу бунтовника най-добрия си пълководец – Алексий Комнин, начело на войски, с които Алексий бързо постига успехи в земите под контрола на Василаки и безпроблемно достига до Солун.[8] Недалеч от града Комнин направил окоп през река Вардар, където възнамерявал да прекара нощта с войската си. Никифор Василаки планирал да нападне Алексий през нощта, надявайки се да го хване неподготвен, но планът му е издаден. Алексий се подготвил, успял да надхитри Василаки и да му устрои засада на брега на река Вардар, на около осемнадесет мили от Солун.[9] В сражението много от хората на бунтовника били избити, а самият той бил ранен от Алексий.[10] Победен, Василаки избягал в Солун, където се опитал да се защити в цитаделата на града, но хората на Алексий Комнин обсадили и щурмували крепостта, влезли в нея, подпомогнати от хората вътре, и успели да заловят Василаки. Окован във врериги, Никифор бил изпратен към столицата, където трябвало да го предадат на императора. Когато новината достигнала до императора, Вотаниат издал заповед за ослепяването му, която била изпълнена близо до Хризопол (според Анна Комнина това се случило в селището Хлемпина[11]), в местност, която тогава била наречена Василакиево изворче.[12] Опитът за узурпация на Никифор Василак е потушен окончателно през лятото на 1078 г.[13]

Препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cheynet 1996, с. 86 – 87.
  2. ↑ ГИБИ VIII 1972, с. 17, Ана Комнина, „Алексиада“, кн. I, 7.
  3. ↑ Kaldellis 2017, с. 247.
  4. ↑ Kaldellis 2017, с. 253.
  5. ↑ Kaldellis 2017, с. 264.
  6. ↑ а б Finlay 1854, с. 58; Cheynet 1996, с. 86.
  7. ↑ ГИБИ VI 1965, с. 339, Скилица-Кедрин; Златарски 1972, с. 121.
  8. ↑ ГИБИ VI 1965, с. 192, Михаил Аталиат.
  9. ↑ ГИБИ VIII 1972, с. 18, Ана Комнина, „Алексиада“, кн. I, 7.
  10. ↑ ГИБИ VI 1965, с. 338-339, Скилица-Кедрин; ГИБИ VIII 1972, с. 18-21, Ана Комнина, „Алексиада“, кн. I, 8 и 9.
  11. ↑ село, което се намирало на 5 километра северозападно от античния град Кавала, виж: ГИБИ VIII 1972, с. 21-22, Ана Комнина, „Алексиада“ кн. I, 9 и бележка no 1 под линия на с. 22
  12. ↑ ГИБИ VI 1965, с. 339, Скилица-Кедрин; ГИБИ VIII 1972, с. 21-22, Ана Комнина, „Алексиада“ кн. I, 9; Finlay 1854, с. 58; Kaldellis 2017, с. 168.
  13. ↑ Cheynet 1996, с. 86-87.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikephoros Basilakes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никифор_Василаки_(генерал)&oldid=12146456“.