Никита Серски
| Никита Серски | |
| свещеномъченик | |
|---|---|
| Роден | XVIII век |
| Починал | 4 април 1808 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 4 април |
Никита Серски (на гръцки: Ιερομάρτυς Νικήτας εκ Σερρών) e източноправославен свещеномъченик от XIX век, защитник на град Сяр, Гърция.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Албания в славянско семейство.[4] Става монах в светогорския манастир „Свети Пантелеймон“, където служи като череден свещеник. По-късно се премества в скита „Света Анна“, където живее в безмълвие. Решава да пролее кръвта си за Христос и заминава за Сяр. На 30 април 1808 година отсяда в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“, където да се подготви за мъченичество, което е отбелязано в писмо на серския игумен Констанций до игумена на „Свети Пантелеймон“ от 19 февруари 1809 година.[1][4]
Никита застава пред управителя на областта и заявява, че Христос е истинкият Бог, като проклина Мохамед и исляма. Управителят събира духовния съд и Никита е примамвам с ласкателства и тежки изтезания да се отрече от религията си. След като не сломяват волята му, Никита е осъден на смърт чрез обесване и присъдата е изпълнена на Велика събота 4 април 1808 година. Три дни след обесването християните купутват тленните му останки и го погребват при храма „Свети Николай“.[5]
Светецът има две отделни служби – на гръцки и на църковнославянски, които показват различие в определянето на неговата националност.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Жития на българските светии. Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, 2002. ISBN 954-770-023-5. с. 451.
- ↑ Άγιος Νικήτας ο Νέος Ιερομάρτυρας // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 15 ноември 2015.
- ↑ Ιερομάρτυρας Άγιος Νικήτας ο Νέος // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 15 ноември 2015.
- ↑ а б в New Martyr Nicetas of Pojani and Serres // Orthodox Church in America. Посетен на 15 ноември 2015.
- ↑ Жития на българските светии. Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, 2002. ISBN 954-770-023-5. с. 452.
