Направо към съдържанието

Ника Турбина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ника Турбина
Ника Турбина, 1987 г.
Ника Турбина, 1987 г.
РоденаНика Торбина
17 декември 1974 г.
Починала11 май 2002 г. (27 г.)
Професияпоетеса, писателка
Националност СССР,
 Русия
Активен период1984 – 2002
Жанрлирика
НаградиЗлатен лъв“ на Венецианско биенале (1985)

Повлияна от
Уебсайт
Ника Турбина в Общомедия

Ника Турбина (на руски: English) е руска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра лирика. Става известна със своите дълбоки и емоционални стихове, които пише от ранна възраст.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ника Георгиевна Турбина, с рождено име Ника Торбина, е родена на 17 декември 1974 г. в Ялта, Кримска област, Украинска съветска социалистическа република, Съветски съюз.[1] Майка ѝ е художничката Мая Никаноркина, а баща ѝ е актьорът Георгий Торбин. Родителите ѝ скоро се разделят и тя израства в семейството на майка си, което е тясно свързано с изкуството.[1]

Пише първото си стихотворение много малка, на четиригодишна възраст, с помощта на майка си.[1] Започва да пише поезия на шестгодишна възраст. През 1981 г. тя е открита от писателя Юлиан Семьонов, който прекарва част от годината в родния ѝ град Ялта. По негова препоръка стиховете ѝ са публикувани във вестник „Комсомолская правда“ с псевдонима Ника Турбина (който по-късно става нейно официално име).[2] През 1984 г., когато е 10-годишна, е издадена първата ѝ стихосбирка – „Чернова“ с предговор от Евгений Евтушенко. Преводи от нея са издадени на 12 езика по света, включително във Франция, Италия и Великобритания.[3] Запис на нейни рецитации се продава в над 30 000 копия в тогавашния Съветски съюз. През 1985 г. за стиховете си получава наградата „Златен лъв“ на Венецианското биенале. През кратката си кариера е авторка на няколко стихосбирки.[1][4]

Мечтае да стане актриса и следва в продължение на една година във Всеруския държавен институт по кинематография „С. А. Герасимов“, но прекъсва. Също така следва една година в Московския държавен институт за култура, но също прекъсва. Страда от психически проблеми, но участва в самодейни представления и пише поезия.[1]

Ника Турбина умира след падане от прозореца на 5-ия етаж на апартамента на 11 май 2002 г. в Москва, Русия. Счита се, че падането е станало случайно и е нещастен случай. Погребана е във Ваганковското гробище в Москва.[1]

За нея са направени документалните филми „Три полета на Ника Турбина“ и „Ника Турбина: Последният полет“ са посветени на живота и творчеството ѝ. По историята на живота ѝ е направен биографичният художествен филм „Ника“ на режисьорката Василиса Кузмина с участието на Елизавета Янковская, а премиерата му е на фестивала South by Southwest през 2022 г.[5]

  • Черновик (1984) – с предговор на Евгений Евтушенко[4]
  • Ступеньки вверх, ступеньки вниз… (1990, 1991)
  • Чтобы не забыть: Стихотворения, записки (2004)
  • Стала рисовать свою судьбу: Стихотворения, записки (2011)
  1. а б в г д е ((ru)) Тайны жизни Ники Турбиной («Я не хочу расти…»). Москва. ISBN 978-5-17-982436-7. с. 704.
  2. Бабушка Ники Турбиной: «По ночам она шептала стихи. И хотела быть такой, как все…» // 12 2009 г.
  3. ((ru)) Ника Турбина Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine.
  4. а б ((en)) Библиография 1 (Библиография 2) в сайта Goodreads
  5. ((ru)) At revitalized SXSW Film Festival, moviegoers bask in the 'universal language' of cinema // Los Angeles Times. 19 март 2022. Посетен на 19 март 2022 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Турбина, Ника Георгиевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​