Нестор Данаилов
| Нестор Данаилов | |
| български просветен деец | |
 Учител в Севлиево, 1880 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Данаил Мойсов – Тресонски |
| Братя/сестри | Мойсо Данаилов |
Нестор Данаилов, известен като Дебренски,[1] е български просветен деец от Македония.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нестор Данаилов е роден в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя в семейството на Данаил Мойсов.[2] Завършва IV клас в Казанлък.[3] Лежи известно време в Пловдивския затвор, откъдето е освободен през ноември 1874 година с помощта на влиятелния Хаджи Василко от Галичник, който свидетелства, че не е комита.[2]
През 1875 година отпечатва в печатницата на Димитър Паничков в Браила пиесата „Цветана“.[4]
В Скопие отново е арестуван. Този път ходатайстват за него братята Хаджи Църинови от Маврово, които го представят на българския митрополит Кирил Скопски и Данаилов е назначен за учител в Тетово. Одобрен е от градските първенци, начело с Алекси Хаджидимов, и преподава в града до 1876 година заедно с Михаил Христов от Гиляни.[2] В Тетово въвежда нов метод на преподаване и нови учебници.[3] От есента на 1876 година учителства в Скопие, където си сътрудничи с Димитър Македонски. През лятото на 1878 година емигрират в Свободна България. През 1880 година Нестор Данаилов е учител в Севлиево, а след това в Бургас. Там умира на 5 януари 1882 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
- ↑ а б в г д Несторъ Данаиловъ - Дебренски // Илюстрация Илинден 3 (9 (29)). София, ноемврий 1930. с. 11.
- ↑ а б Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 58.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 143.
