Нено Гугов
| Нено Гугов | |
| български общественик и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1912 г.
|
| Етнос | българи[1] |
| Семейство | |
| Баща | Лулчо Гугов |
| Братя/сестри | Маню Гугов |
| Други роднини | Лулчо М. Гугов (племенник) Делчо Гугов (племенник) |
Нѐно Лу̀лчов Гу̀гов е български търговец, общественик, революционер, един от активните организатори и участници в Априлското въстание в 1876 година, председател на революционния комитет в село Петрич и представител на селото в Оборищенското събрание. Гугов е първият кмет на град Златица след Освобождението и депутат в I велико народно събрание в 1879 година.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Нено Гугов е роден през юни 1842 година[3] в семейството на търговеца от село Петрич, Златишко, Лулчо Гугов.
На 12 февруари 1876 година в къщата на Лулчо Гугов (по други източници: на сина на Лулчо и брат на Нено, Маню Гугов)[4] пристига Георги Бенковски.[5] Под негово ръководство е основан местният революционен комитет, в чийто състав влизат братът на Нено, Маню, заедно със своите синове Лулчо и Делчо, поп Христоско Раков, кметът на селото Мито Стоянов, помощник-кметът Стоян Ганчов и други.[5] Самият Нено Гугов е избран за председател на комитета.[5] В първите дни на месец март в църквата „Свети Георги Победоносец“ в селото се извършва втората клетва на въстаниците, на която Нено обявява „Който нема пушка, вола си да продаде, пушка да си купи!“[5] По разпореждане на Бенковски, същите дни Нено с племенника си Лулчо и друг член на революционния комитет, Филип Свинаров, обхождат близките селища, за да агитират за въстанието.[5]
В средата на април Нено Гугов е изпратен като делегат от село Петрич в събранието на Оборище.[5][6] Поради закъснението на Бенковски, намиращ се по това време все още в Панагюрище, Нено, заедно с охрана, е изпратен да го доведе.[5] След започването на събранието, Нено е избран за един от членовете на специалната комисия за изработване на плана на въстанието,[5][7][8] която „да се упълномощи да обсъди зряло всичките важни въпроси и приетото решение да обади писмено на всичките комитети, които да бъдат задължени да приемат решенията на Комисията без противене“.[6][9] Племенникът му Лулчо по-рано бил пратен във Влашко заедно с Марин Шишков, за да закупи оръжия.[6] Завръщайки се, двамата донасят писмо от врачанския апостол, Стоян Заимов, в което той предлага въстанието да не се обявява преди 21 май, поради затруднения със снабдяването с оръжия, на което писмо Бенковски отговаря „Аз ще дигна въстанието с моите мечене, петричане, муховци и беличане, а Заимов нека чака в своя окръг, ако иска и до Кръстовден.“[6] Тези събития са описани от Никола Беловеждов в неговите „Записки по Копривщенското въстание в 1876 година“ именно по спомени на Нено Гугов.[6]
Нено също е един от хората, които впоследствие проучват предателството на въстанието, извършено от Ненко Терзийски от село Балдево.[6]
Под командването на Нено може да е извършен и първият боен изстрел с черешово топче.[10] В своите Записки по българските въстания Захарий Стоянов описва как през нощта на 24 април Бенковски заповядва на Гугов да изкара едно от местните черешови топчета на подходящо място над Златишкото поле, където същия ден се е разположила турска войска, и „оттам да пусне няколко кантареви топузи, които немалко ще да смутят както войската, така и ближните турски села“.[11] Според Стоянов, това начинание било успешно и на сутринта след произведения изстрел – било заради самия изстрел, било по други причини – войската се била изнесла.[11] Историкът Георги Тахов обаче оспорва това описание, твърдейки, че топчето всъщност се пръснало при изстрела.[10]
С разгрома на Априлското въстание, Нено Гугов е заловен в село Мечка и изправен пред турския бей в Златица.[5] Нено поема цялата отговорност за бунта в селото, като заявява:[5]
| „ | Паша ефенди, не мъчи простото население, защото ний сме най-виновните с братова си син Лулчо М. Гугов. Аз съм зорле вдигнал тоя народ, коли ни, беси ни, аз съм. | “ |
За участието си във въстанието е осъден на заточение и изпратен на остров Родос.[5] На негово име е кръстена улица в Златица. Правнук на брат му Маню е писателят Павел Вежинов.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Лулчо Гугов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маню Гугов (1825 – ?) | Нено Гугов (1842 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лулчо М. Гугов (1851 – 1898) | Делчо Гугов (1855 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Делчо Л. Гугов | Лулчо Д. Гугов (? – 1969) | Христина Гугова (? – 1971) | Цона Гугова | Стойна Гугова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Павел Вежинов р. Никола Гугов (1914 – 1983) | Петър Гугов | Ненка Гугова (1913 – 2001) | Нона Гугова (1916 – 1995) | Тота Гугова (1920 – ?) | Цона Гугова (1928 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.zlatitsa.bg
- ↑ Бошнакова, Милкана. Учредително българско народно събрание в Търново, 1879 г., Дневници. София, Народно събрание на Република България, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 210. Посетен на 2022-05-15. Списокъ членовъ народнаго собранiя для избранiя перваго болгарскаго князя. (...) III. Софiйская губернiя (...) 17) Златицкiй округъ. (...) 131. Лулчовъ Нено.[неработеща препратка]
- ↑ а б Препис-извлечение от Протокол № 30 от проведено заседание на 30.04.2013 г. на Общински съвет – Златица, РЕШЕНИЕ № 265. Архив на оригинала от 2018-06-21 в Wayback Machine.
- ↑ Георгиев, Тома. Бележки за средногорското въстание в 1876 година. София, печ. „Св. София“, 1901.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Иванов, Иван. Село Петрич – примерът как се вдига въстание, Хроника на събитията в Златишко-Пирдопския край // Април 1876, 140 години от героичната епопея. с. 7.
- ↑ а б в г д е Беловеждов, Никола. Първата пушка за Априлското въстание, Записки по Копривщенското въстание в 1876 година. 1901.
- ↑ Карапетров (Черновежд), Петър. Кратко описание на Панагюрското въстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година, и на по-важните събития след него в Турското царство, додето се освободи градът Панагюрище от турското владение на 31-й декемврий 1877 г. София, печ. Хр. Г. Бъчеваров, 1893.
- ↑ Дринов, Найден. Извлечение от записките из живота на.... ръкопис, съхраняван в музея на гр. Панагюрище.
- ↑
Освен Нено Гугов, членове на комисията са също апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, помощник-апостолът Георги Икономов и делегатите Васил Петлешков, д-р Васил Соколски, Георги Нейчов (също Нейчев), поп Груйо Тренчев, Искрьо (или Искрю) Манчев (също Мачев, Мачов), Найден п. Стоянов и Никола Караджов. Беловеждов включва в този списък и племенника на Нено, Лулчо Гугов, както и Георги Търнев. Карапетров споменава Хр. Н. Търнев. И двамата също включват в списъка Иван Соколов.
Конкретните списъци, дадени от различните автори, са следните:
- Никола Беловеждов
- Найден П. Стоянов от Копривщица, Георги Нейчев и учител Искро Мачев от Панагюрище, Лулчо и Нено Гугови от Петрич, Соколов от Т. Пазарджик, Георги Търнев от Пловдив, Д-р Васил……… от Перущица, Никола Караджов от Клисура и апостолите: Бенковски, Волов и Икономов.
- Петър Карапетров
- Бенковски, Ванков, Икономов, панагюрските представители Ис. Цв. Мачов и Г. Нейчов, татарпазарджишкий Ив. В. Соколов (родом от Радомир, а учител в Т. Пазарджик), копривщенский Н. п. Стоянов, брациговский В. Петлешков, перущенский д-р В. Соколски, клисурский Ник. Караджов, петришкий Нено Л. Гугов и пловдивский Хр. Н. Търнев.
- Найден Дринов
- Никола Караджов от Клисура, Найден п. Стоянов от Копривщица, Васил Петлешков – Брацигово, Васил Соколски, поп Груйо Тренчев от Баня, Нено Гугов – Петрич, Георги Нейчов и Искрьо Мачев – Панагюрище, Бенковски, Волов и Икономов.
- ↑ а б Българската артилерия през Априлското въстание // Списание „Осем“. октомври 2013.
- ↑ а б Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. 1884 – 1892.