Немска азбука
Съвременната немска азбука е разширен вариант на азбука, направена на основата на латиницата. Немската азбука съдържа 30 букви, като са добавени 3 букви, наречени умлаути, и една есцет.
Азбуката с произношението на немски
[редактиране | редактиране на кода]| № | буква | название | произношение на буквите (МФА)[1] |
наименованията на
буквите на български |
! Уникод[2] |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | A a | a | [aː]  прослушване |
а | U+0041 / U+0061 |
| 2 | B b | be | [beː] прослушване |
бе | U+0042 / U+0062 |
| 3 | C c | ce | [tseː] прослушване |
це | U+0043 / U+0063 |
| 4 | D d | de | [deː] прослушване |
де | U+0044 / U+0064 |
| 5 | E e | e | [eː] прослушване |
е | U+0045 / U+0065 |
| 6 | F f | ef | [ɛf] прослушване |
еф | U+0046 / U+0066 |
| 7 | G g | ge | [geː] прослушване |
ге | U+0047 / U+0067 |
| 8 | H h | ha | [haː] прослушване |
ха | U+0048 / U+0068 |
| 9 | I i | i | [iː] прослушване |
и | U+0049 / U+0069 |
| 10 | J j | jot | [jɔt] прослушване |
йот | U+004A / U+006A |
| 11 | K k | ka | [kaː] прослушване |
ка | U+004B / U+006B |
| 12 | L l | el | [ɛl] прослушване |
ел | U+004C / U+006C |
| 13 | M m | em | [ɛm] прослушване |
ем | U+004D / U+006D |
| 14 | N n | en | [ɛn] прослушване |
ен | U+004E / U+006E |
| 15 | O o | o | [oː] прослушване |
о | U+004F / U+006F |
| 16 | P p | pe | [peː] прослушване |
пе | U+0050 / U+0070 |
| 17 | Q q | ku | [kuː], [kveː] | ку | U+0051 / U+0071 |
| 18 | R r | er | [ɛr] прослушване |
ер | U+0052 / U+0072 |
| 19 | S s | es | [ɛs] прослушване |
ес | U+0053 / U+0073 |
| 20 | T t | te | [teː] прослушване |
те | U+0054 / U+0074 |
| 21 | U u | u | [uː] прослушване |
у | U+0055 / U+0075 |
| 22 | V v | fa | [faʊ] прослушване |
фау | U+0056 / U+0076 |
| 23 | W w | v | [veː] прослушване |
ве | U+0057 / U+0077 |
| 24 | X x | iks | [ɪks] прослушване |
икс | U+0058 / U+0078 |
| 25 | Y y | y | ['ʏpsilɔn] прослушване |
ипсилон | U+0059 / U+0079 |
| 26 | Z z | c | [tsɛt] прослушване |
цет | U+005A / U+007A |
Умлаути / Дифтонги
[редактиране | редактиране на кода]Умлаутите нямат точно определено място в азбуката. Трите гласни са ä, ö, ü, като са изписвани понякога и като ae, oe и ue. Те са представени по-подробно долу в таблицата:
| # | буква | название | произношение (МФА) |
наименованията на
буквите на български |
! Уникод |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Ä ä | äh | [ɛː] прослушване |
е | U+00C4 / U+00E4 |
| 2 | Ö ö | öh | [øː] прослушване |
йо или ьо | U+00D6 / U+00F6 |
| 3 | Ü ü | üh | [yː] прослушване |
ю | U+00DC / U+00FC |
Есцет
[редактиране | редактиране на кода]Немската буква есцет "ß" е равносилна на ss и не трябва да се бърка с гръцката буква "β (вита)". Тази буква е заменена напълно с ss в Швейцария и Лихтенщайн.
| # | буква | название | произношение (МФА) |
наименованията на
буквата на български |
! Уникод |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | ẞ ß | Esszett, Eszett, Esszet, Eszet; Scharfes | [ɛs'tsɛt], ['ʃaʁfɘs 'ʔɛs] | есцет, шарфес ес | U+00DF |
Клавиатурна подредба
[редактиране | редактиране на кода]
Клавиатурите базирани на QWERTZ или QWERTZU са широко използвани в Централна Европа. Разликата от клавиатурната подредба на QWERTY се дължи на факта, че в немския Z е по-употребявана буква отколкото Y и защото T и Z често са близки.
Вътрешни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stanisław Walewski: Słownik kieszonkowy, Niemiecki alfabet. Wydawnictwo Langenscheidt Monachium 2002, s. 626, ISBN 3-468-11262-9
- ↑ Кодовете на уникод за латиницата