Независимост (1989 – 1990)
Независимост | |
![]() Заглавна страница на първия печатен брой на в. „Независимост“, 12 април 1990 г. | |
Информация | |
---|---|
Вид | независим седмичник |
Начало | 16 ноември 1989 |
Край | 7 юни 1990 |
Главен редактор | Ганчо Ганчев (писател и журналист) |
Език | български |
Политически | дясно |
Държава | ![]() |
Вестник „Независимост” е първият независим вестник в България след 10 ноември 1989 г., съществувал до 1990 г. Негов създател, главен редактор и издател е Ганчо Марков Ганчев – журналист и писател.
История[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/%D0%92._%E2%80%9E%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%E2%80%9C_-_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D1%82_16_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1989_%D0%B3.jpg/220px-%D0%92._%E2%80%9E%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%E2%80%9C_-_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D1%82_16_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1989_%D0%B3.jpg)
Първият брой на в. „Независимост” излиза на 16 ноември 1989 г. във вид на компютърна разпечатка. Списан е от Ганчо Ганчев с помощта на компютърния специалист Емил Ангелов в мазето на къща на ул. „Бузлуджа” 40 в София (към 2022 г. на нейно място има жилищен блок). Поради липсата на размножителна техника (при социализма няма обществени копирни машини, а всички възможности за печат са строго контролирани от властта) двамата успяват да разпечатат на матричния принтер на Ангелов едва три екземляра.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D1%81_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2._%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%E2%80%93_%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5.jpg/257px-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D1%81_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2._%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%E2%80%93_%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5.jpg)
Два дена по-късно, в деня на първия демократичен митинг – 18 ноември 1989 г. Ганчо Ганчев подарява едната от разпечатките на бъдещия президент Желю Желев, когото среща случайно на път за митинга, а останалите два екземпляра залепя на две от емблематичните места за българското дисидентство – колоните на „Кристал”, където става побоят над Екогласност, и до Полския културен център, намиращ се тогава на бул. „Руски” (днес „Цар Освободител”). Пред залепените екземпляри през целия ден се събират множество читатели и благодарение на тази своеобразна „охрана” бдителната власт не успява да премахне разпечатките чак до вечерта. Така се ражда идеята първият свободен седмичник да се разлепя като дацзибао по софийските улици.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/97/%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0_%D1%81_%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%D0%A1%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%28%D0%B2._%E2%80%9E%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%E2%80%9C%29.jpg/245px-thumbnail.jpg)
Впоследствие разпространението на в. „Независимост” се „усъвършенства”, като разпечатките се залепят на специални картони, които сутрин се окачват на определени места из София, а вечер се прибират. Появяват се и доброволци от провинцията, които всеки четвъртък идват на ул. „Бузлуджа” 40 – от Червен бряг, дори от Варна и Бургас, записват странирания вестник на дискети (тогава големи цяла педя), а на следващия ден разпечатват екземляри на личните си принтери и ги разлепят по улиците на своите градове. Така „Независимост” става достояние и на демократичните сили извън столицата. В този вид излизат 21 броя на вестника – всеки четвъртък до началото на април 1990 г.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/%D0%92._%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%2C_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80._%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9.jpg/220px-%D0%92._%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%2C_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80._%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9.jpg)
С течение на времето към вестника се присъединяват и оставят имената си по стените членовете на новосъздадената редколегия: Валентин Вълчев, Васил Станилов, Веселин Дзивев, Димитър Ленгечев, Ивайло Василев, Корнелия Божанова, Мариана Димитрова. Фотограф е Симон Варсано, а художник и карикатурист - Чавдар Николов. В компютърния вариант на вестника се публикуват за първи път редица опозиционни и архивни документи.
На 12 април 1990 г. излиза първият печатен брой на вестника (под № 22), като за целта Ганчо Ганчев и членовете на редколегията създават „Профсъюз на вестникарите” - като обществена организация издател на вестника, тъй като тогава частната издателска дейност все още не е уредена законодателно. Първият и следващите печатни броеве на „Независимост” се отпечатват в 50-хилядни тиражи със собствени средства на редколегията и с дарения от обикновени граждани. Всички екземпляри се изкупуват мълниеносно от жадните за свободно слово читатели.
В печатен вид вестникът излиза само в 8 броя поради липса на хартия, която по това време се разпределя все още централно от комунистическата власт и лично от министър-председателя Андрей Луканов. Последният, 29-ти брой на в. „Независимост” излиза на 7 юни 1990 г., само няколко дни преди първите демократични избори.
Първият компютърен брой, част от другите нелегални броеве във вид на компютърни разпечатки, както и всички печатни броеве (заедно с дигиталните им копия) се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София ( Сигнатура В 6136). Оригинален картон със залепени разпечатки от броеве 1-21 се съхранява в Регионален исторически музей в София, ННИ Колекция „Вестници и списания. Единични броеве“, Инв. No.1479.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Деян Енев, От вестник „Независимост“ до Любов Френска Архив на оригинала от 2023-01-20 в Wayback Machine., в. „Сега“, 18 ноември 2000 г. Посетено на 23 януари 2023 г.
- Теодор Дечев, За „Свободен народ” – с обич, 25 януари 2012 г. Посетено на 24 януари 2023 г.
- Деян Енев, Орлов мост чака своя истински митинг, на Портал „Култура“, 20 ноември 2013 г. Посетено на 23 януари 2023 г.
- Самиздат в България през 80-те години на 20 век, 25 ноември 2013 г. Посетено на 24 януари 2023 г.
- Ганчо Ганчев, Забавната история на вестник „Независимост“- на изложба в Националната библиотека, 1 ноември 2014. Посетено на 23 януари 2023 г.
- Ирина Недева Хор, Цензура след падането на Стената - разговор за началото и края на вестник „Независимост“, БНР Хоризонт, 19 ноември 2014 г. Посетено на 23 януари 2023 г.
- Юлиана Методиева, Медийна демокрация на две скорости: Българската преса след падането на режима, на Либерален преглед, 27 юли 2019 г. Посетено на 24 януари 2023 г.
- Списък на вестници, започнали да излизат през 1990 г. Посетено на 24 януари 2023 г.
- Независимост : първият независим седмичник, на Ел. каталог на Националната библиотека. Посетено на 24 януари 2023 г.