Васил Станилов

Васил Станилов
български журналист, писател и публицист
Роден	14 януари 1933 г. Варна, Царство България
Починал	28 декември 2016 г. София, България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, пиеса, либрето, репортаж, фейлетон

Васил Станилов е български журналист, писател и публицист. Депутат от СДС в XXXVIII народно събрание на България.

Биография

Васил Павлов Станилов е роден на 14 януари 1933 г. във Варна. Завършва военно училище през 1952 г. и журналистика в Софийския университет през 1958 г.

Редактор в „Предавания за чужбина“ на Радио София (за Гърция), вестник „Стършел“ (1961 – 1967), Радио София (1967 – 1969), ФОРЕК (1971 – 1972), вестник „Знаме на мира“ (1982 – 1984), вестник „Софийски вести“ (1990).

Работи и като драматург на Музикалния театър (1973 – 1986) и директор на Драматичния театър в Шумен.

През декември 1989 г. на масови митинги и шествия са отправени искания за премахване на члена от конституцията, определящ ръководната роля на БКП. На 15 декември Станилов обявява безсрочна гладна стачка. Към него се присъединяват десетки хора на изкуството и интелектуалци и в резултат на натиска чл. 1 е отменен с 10 дни по-рано от обявеното на 15 януари 1990 г. и започват разговорите около Кръглата маса..

Главен редактор на вестник „Анти“ от 1991 г. и директор на издателска къща „Иван Вазов“.

Автор на книги, сценарии, пиеси и либрета.

Според данните на Комисията по досиетата е бил нещатен сътрудник на 1-во ГУ на ДС от 11. 5. 1968 г. до 4. 11. 1969 г. Секретен сътрудник "Хермес". Водещ офицер - ст. лейт. Тодор Костов Тодоров; полк. Георги Стоянов Касабов към Първо главно управление-ДС, 10 отдел. Декласифициран с Р Е Ш Е Н И Е № 111/ 17.02.2010 г. Има собственоръчно написани агентурни донесения, събирал сведения за етническа принадлежност на български граждани.

Библиография

• „Светът обърнат наопаки“, София: Народна младеж, 1967, 141 с.
• „Атентатът не се състоя“, София: Народна младеж, 1970, 92 с.
• „Философия на случайностите“, Пловдив: Христо Г. Данов, 1975, 89 с.
• „Планетата Футбол“, София: Медицина и физкултура, 1976, 80 с.
• „Съкровището на Занзибар“, София: Български писател, 1980, 126 с.
• „Легенда за мартеницата“, София: Отечество, 1982, 48 с.
  • 2 изд. „Легенда за мартеничката“, София: Иван Вазов, 2004, 48 с.
• „Колективни халюцинации“, София: Български писател, 1985, 192 с.
• „Броени дни“, София: Отечество, 1989, 215 с.
• „В своята леха“, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994, 287 с. ISBN 954-430-340-5
• „За малка справка“, София: Иван Вазов, 2000, 106 с.
• „Quo vadis, Българийо? Дневникът на един мазохист“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2003, 208 с. ISBN 954-8248-06-9
• „Прекрасното мокро море“, София: Иван Вазов, 2002, 16 с.
• „Пиеси“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 266 с.
• „Адът: Лагерите и затворите, книга трета“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 680 с. ISBN 978-954-8248-57-0
• „Идваме от остров Певки“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011, 118 с. ISBN 978-954-8248-72-3
• „80 епиграми“, София: Фама, 2013, 112 с. ISBN 978-954-597-461-8
• „Евридика 2033“ (роман), София: Факел, 2013, 244 с. ISBN 978-954-411-201-1
• „Зловещият фарс Народен съд“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“. ISBN 978-954-8248-47-1
• „Странствания“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“. ISBN 978-954-8248-72-3
• (съставител) „Без съд и присъда“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 402 с. ISBN 978-954-8248-52-5
• (съставител) „Репресиите“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2010, 858 с. ISBN 978-954-8248-88-4

Награди и отличия

• Орден „Кирил и Методий“ I степен.

Външни препратки

• Клисарска, Ана. Васил Станилов: Ще почистя кораба на демокрацията // в. Сега, 28 ноември 2000. Посетен на 17 март 2015.