Направо към съдържанието

Нееме Ярви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нееме Ярви
естонски диригент
4 юли 2009 г.
Роден
7 юни 1937 г. (87 г.)

Учил вСанктпетербургска консерватория
НаградиДържавна награда на СССР
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Активностот 1963 г.
ЛейбълДойче Грамофон

Уебсайт
Нееме Ярви в Общомедия

Нееме Ярви (на естонски: Neeme Järvi) е естонски диригент, гражданин на САЩ.

Ярви изучава музика (ударни инструменти и хорово дирижиране) първоначално в Талин, а през 19551960 – дирижиране в Ленинградската консерватория при Евгений Мравински и Николай Рабинович. В ранната си кариера е диригент на Симфоничния оркестър на Естонското радио и телевизия, Естонския национален симфоничен оркестър и Операта в Талин. През 1971 г. печели първа награда на Международния конкурс за диригенти на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим.

През 1980 г. емигрира със семейството си в САЩ, където получава гражданство през 1987 г.

През 1982 г. Нееме Ярви става главен диригент на Гьотеборгския симфоничен оркестър – Гьотеборг и е на този пост до 2004 г. за 22 години – най-дълго ръководилият оркестъра диригент. През това време значително нарастват репутацията и записите на този оркестър. Ярви помага в осигуряването на спонсорство от „Волво“, което позволява увеличаване на оркестъра от 80 на 110 изпълнители.[1] Понастоящем е почетен главен диригент (Chefdirigent Emeritus) на оркестъра.

По същото време Ярви е главен диригент и на Кралския шотландски национален оркестър (Royal Scottish National Orchestra, RSNO) от 1984 до 1988. По това време той нарича двата оркестъра моята „Берлинска филхармония“ (RSNO) и моята „Виенска филхармония“ (Гьотеборгския симфоничен оркестър).[2]

С Кралския шотландски национален оркестър Ярви прави редица забележителни записи за звукозаписното студио „Чандос“ (Chandos Records), като например циклите записи от произведения на Прокофиев и Дворжак, както и поемите на Рихард Щраус и различни произведения на Шостакович, включително симфонии № 4, № 7 и № 10 и двата цигулкови концерта със солистка Лидия Мордкович.

В САЩ Ярви става музикален директор на Детройтския симфоничен оркестър през 1990 г. Тази длъжност изпълнява до 2005 г., след това е почетен музикален директор на оркестъра. През ноември 1996 г. Ярви дирижира съвместен концерт на Филаделфийския симфоничен оркестър и Нюйоркската филхармония в Камдън, Ню Джърси, за събиране на средства за Филаделфийския оркестър, който по онова време е в стачка. Той дирижира концерта без хонорар, като дарение за Филаделфийския оркестър. За този свой жест получава похвали от музикантите на оркестрите в САЩ, което е в противовес на изказванията на редица мениджъри на оркестри, които са го убеждавали да не дирижира този концерт.[3][4]

В 2005 г. Ярви става музикален директор на Симфоничния оркестър на Ню Джърси, първоначално с тригодишен договор. Поради решението на оркестъра през 2007 г. да продаде своята колекция от струнни инструменти от „златните години“, има предположения в пресата дали Ярви ще продължи договора си, тъй като той заявява, че придобиването на тази колекция от оркестъра е било важен фактор за решението му да приеме поста на музикален директор. Когато е запитан за възможността да напусне оркестъра след 2008 г., той казва: „Твърде възможно е, но все още не съм мислил за това“.[5] През октомври 2007 г. е обявено, че Ярви е удължил договора си до края на сезон 2008 – 2009 г.[6] През февруари 2008 г. оркестърът съобщава за освобождаването му от поста на музикален директор в края на сезон 2008 – 2009 г.[7] През март 2009 г. Ярви се съгласява да бъде артистичен съветник на оркестъра и е обявен за „диригент лауреат“ след приключването на кариерата му като музикален директор.[8]

През септември 2005 г. Ярви става главен диригент на Резиденция оркестър (нид. Residentie Orkest), Хага, с първоначален договор за 4 години.[9] През февруари 2008 г. оркестърът съобщава, че договорът му е продължен до 2011 г.[10] През ноември 2009 г. договорът му е удължен и за сезон 2012 – 2013 г.[11] През август 2009 г. Естонският национален симфоничен оркестър съобщава за назначаването на Ярви като следващия музикален директор с първоначален договор за 3 години. През ноември 2010 г. Ярви напуска поста музикален директор, само 3 месеца след като го заема. За това негово решение, според думите му, е отговорен министърът на културата на Естония.[12]

През септември 2010 г. Симфоничният оркестър на Романска Швейцария обявява, че Нееми Ярви ще бъде деветият му артистичен и музикален директор от 2012 г. с първоначален договор за 3 години.[13]

Записите под диригентството на Ярви са над 400.[14] Правил е записи за звукозаписните фирми BIS (BIS Records), Chandos (Chandos Records), Deutsche Gpammophon и др. Най-известните му изпълнения са на романтична и класическа музика на XX век, той е горещ поддръжник на произведенията на сънародниците си Едуард Тубин и Арво Пярт (под палката на Ярви е премиерата на неговото произведение „Кредо“ (Credo) през 1968 г.). Също така добре известни са неговите интерпретации на музиката на Ян Сибелиус с Гьотеборгския симфоничен оркестър. Нееме Ярви записва също редица произведения, които рядко се записват в пълния си вид, между тях е цялата оркестрова музика на Григ – например музиката към пиесата на Ибсен „Пер Гинт“ (Peer Gynt) – също така музиката към пиесата „Снежанка“ (Снегурочка) на Александър Островски от Чайковски и всичките симфонии и оркестрови сюити на Римски-Корсаков.

Майсторски класове

[редактиране | редактиране на кода]

Ярви ръководи ежегодни майсторски класове по дирижиране, Лятна академия Нееме Ярви, до 2008 г. в Пярну, Естония, по време на Фестивала Давид Ойстрах,[15] но от 2009 г. тези класове се провеждат по време на Музикалния фестивал на езерото Лейго, Южна Естония.[16]

Дарителска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Нееме Ярви е известен с организирането на събиране на средства за различни каузи. Като свое най-голямо постижение той смята организирането на събиране на средства за нова сграда на Естонската музикална академия. Тази сграда, в която има голяма концертна зала с орган, е открита през 2000 г.[17]

Нееме Ярви и неговата съпруга Лилия (Liilia) имат 3 деца – двама синове, диригентите Пааво Ярви (род. 1962 г.) и Кристиян Ярви (род. 1972 г.), и дъщеря, Маарика Ярви (род. 1964 г.), флейтистка. След емигрирането си в САЩ семейството първоначално се установява в градчето Румсън, Ню Джърси, а впоследствие в Ню Йорк; притежава също дом във Флорида.[17]

  1. Tim Ashley. North stars // The Guardian. 27.07.2001. Посетен на 22.03.2009.
  2. Raymond M. Williamson, „Welcome Back, Maestro!“ in RSNO Programme, 15 декември 2006.
  3. Striking the Job, Not the Music // Senza Sordino 35 (1). December 1996. с. 7. Архивиран от оригинала на 2008-08-07. Посетен на 22.03.2009.
  4. 1997 ICSOM Conference Resolutions // Senza Sordino 35 (5/6). October 1997. с. 6. Архивиран от оригинала на 2008-07-25. Посетен на 22.03.2009.
  5. Peggy McGlone, „NJSO giving up prized strings“. The Star-Ledger, 9 март 2007.
  6. Bradley Bambarger, „NJSO plays it safe on opening night“. The Star-Ledger, 15 октомври 2007.
  7. Bradley Bambarger. New Jersey Symphony announces 2008 – 2009 season // Star-Ledger. 13 февруари 2008. Посетен на 16.02.2008.
  8. Dan Wakin. State’s Top Orchestra Faces Changes, New York Times, 20 март 2009.
  9. Ben Mattison. Hague Residentie Orchestra Names Neeme Järvi to Principal Conductor Post // Playbill Arts. 22.03.2005. Посетен на 20.02.2007.
  10. Bradley Bambarger. New Jersey Symphony Orchestra music director ending celebrated tenure // The Star-Ledger. 29 април 2009. Посетен на 09.08.2009.
  11. Residentie Orkest verlengt contract Neeme Järvi // Het Residentie Orkest, 24 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 04.10.2010.
  12. Järvi Resigns // ERR News. 18.11.2010. Посетен на 07.07.2012.
  13. Sylvie Bonier. Surprise à l’OSR: Neeme Järvi sera le prochain chef // Tribune de Genève. 22.09.2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 16.10.2010.
  14. Пълен списък на всичките му 417 записи до юли 2012 г. на личния му сайт // Архивиран от оригинала на 2017-04-21. Посетен на 2012-07-08.
  15. Фестивал Давид Ойстрах, Пярну
  16. Информация за Музикалния фестивал на езерото Лейго за 2012 г. ((en)) // Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 2012-07-09.
  17. а б Brian Wise. A Maestro And His Plans For Reshaping An Orchestra // New York Times. 18.04.2004. Посетен на 04.11.2008.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neeme Järvi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​